Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Сега страхът й беше много по-голям, отколкото вчера, когато се събуди под онзи дъб, изгубила паметта си. Страхуваше се, че графът ще си тръгне от „Черното прасе“ и от живота й без дори да се обърне назад. Беше изпълнена с гняв. Новината, че Люси Джоунс беше пристигнала означаваше, че семейство Дарли можеха и да я изхвърлят. Вярно, че гостилницата бе някакво временно убежище, но събитията се бяха развили толкова бързо, че още не бе готова да остане сама. Неприятното чувство, че бяга от някого, че е в опасност, не бе изчезнало и сърцето й се сви като си помисли какво я очаква.

Прехапа устни. Положението й беше ужасяващо. Носеше скъсани и взети назаем дрехи; току-що бе прекарала нощта с мъж, когото не познаваше и беше загубила девствеността си; все още не знаеше коя е; нямаше памет и изглежда, щом графът си заминеше, щяха да я изгонят на улицата.

Внезапно усети страх, но погледна Никълъс и реши, че няма да моли за помощта му. Все някак щеше да се измъкне от тази ситуация, ако трябваше и сама. Тя изправи рамене и вирна брадичка. Положително имаше изход!

— Това ли ще е всичко, сър? — запита Лъвджой, изпълнил вече задачата си.

Никълъс леко кимна и когато камериерът понечи да прекрачи прага, каза:

— Ще сляза след малко. Всичко ли е вече готово?

— Да, точно както наредихте.

Когато Лъвджой излезе, в стаята настъпи тишина, нарушавана единствено от пращенето на съчките в камината. Никълъс мрачно се вгледа в изящната фигура на Тес. Какво, по дяволите, да прави сега?

— Е? Какъв е отговорът ти? — промърмори той.

Тес го зяпна.

— М-моят отговор? Боя се, че не разбирам.

Като се насилваше да не обръща внимание на тъжното изражение върху красивото й лице, отвърна малко натъртено.

— Предложението ми. Все още е в сила. Идваш ли или не?

Тес преглътна болезнено. Изборът беше ужасен, но трябваше да го направи.

— Ако искаш да знаеш дали съм съгласна да ти стана любовница, отговорът е все още не!

Отпусна ръце и се насочи към нея. Спря на няколко сантиметра и нежно погали брадичката й с един пръст.

— И защо не? Какво толкова обидно намираш в предложението ми? Мога да бъда много щедър — ще имаш къща, слуги, коприни и понеже това, което стана снощи, не е за пренебрегване, няма да се разочароваш от мен, — нито като човек, нито в леглото. Така че защо се колебаеш? Признавам, че една недостъпна жена е много очарователна, но аз няма да те моля дълго, скъпа, и ако си мислиш, че скоро ще имаш подобно предложение, само се заблуждаваш. Може и да си търся съпруга, но няма насила да се женя — особено след този номер, който ми погоди!

Тес отблъсна ръката му и погледна встрани.

— Не съм ти правила номера и не съм очаквала да се ожениш за мен — каза тя спокойно. — Не знам какво очаквах…

Спомни си увереността, че го познава, че може да му се довери и една малка сълза се търкулна по бузата й.

Това напълно извади Никълъс от равновесие. Той я сграбчи и буйно я целуна.

— По дяволите! — изруга той, след като най-накрая откъсна устни от нейните. — Идваш с мен, независимо дали ти харесва или не! Няма да те оставя, а другите неща ще уредим по-късно в по-приятна обстановка.

Дори не й даде възможност да се възпротиви, уви я в пелерината си и я понесе на ръце. Заета с мислите си, Тес не успя да реагира, а и се почувства донякъде спокойна, че някой друг е взел решението вместо нея. Скоро след това се озова на седалката на красива двуколка с два впрегнати отпред коня. Изправи се, отметна кичур коса от лицето си и го погледна, докато се качваше на капрата, за да поеме юздите.

— Това е отвличане! — разгорещено извика тя. — Отвеждаш ме против волята ми.

Никълъс хладно й се усмихна.

— Наистина ли, скъпа? Това, което стана снощи, определено не беше против волята ти. Всъщност, ако вярно си спомням, ти беше доста всеотдайна. Съмнявам се, че и сега си толкова против, колкото показваш.

Без да изчака отговора й, той дръпна юздите и конете рязко потеглиха. Когато „Черното прасе“ остана зад тях, Тес се обади.

— Къде ме водиш?

— Ще те настаня някъде. Не очаквах да те срещна и затова нищо не съм уредил, но за щастие си спомних за една кула насред гората, която не е обитавана от години. Всъщност, съмнявам се, че някой си спомня за съществуването й. Наредих на Лъвджой да изпрати слугите напред, за да приготвят всичко, когато пристигнем. Там ще се чувстваш чудесно.

— Не стига, че нямам избор дали да съм с теб, но изглежда и ще ме държиш като затворник в някаква разнебитена изоставена стара къща! Бих казала, че си много щедър закрилник!