Шърли Бъзби - Игра на съдбата

— Искам… — промълви дрезгаво той, — …всичките ти сладки услуги за себе си, единствено за себе си…

Тес го направи инстинктивно, дори не се замисли; думите едва бяха излезли от устата му и тя силно го зашлеви. Беше възмутена, очите й пламтяха като лилави огньове.

— Как смееш? За кого се мислиш, че да ме обиждаш но този начин? — избухна тя.

За момент настъпи тишина; двамата се взираха един в друг, отпечатъкът върху бузата му гореше огненочервен. Тес първа се съвзе и като придържаше роклята към гърдите си, се отправи към вратата, без да знае накъде тръгва. Едно беше сигурно — трябваше да се отдалечи от разярения мъж, когото току-що зашлеви.

— О, не, недей — изръмжа Никълъс, сграбчи ръката й и я обърна към себе си. — А дали съм те обидил, скъпа моя, ще ти кажа две думи — има няколко жени с по-добро положение от твоето, за които би било чест да са мои любовници!

Погледът му пламтеше от ярост.

— И още нещо — мисля, че да задоволяваш само един мъж е за предпочитане, вместо да бъдеш на разположение на всеки непознат, който потропа и почувства нужда да се възползва от страстта ти. Или сега, когато вече не си девствена, смяташ да станеш проститутка!

Тес се бореше да се освободи, толкова вбесена от думите му, че цялата почервеня. Но явно нямаше да има друга възможност да го удари, нито да си тръгне, ако той не бъде така добър да я пусне, така че тя престана да се дърпа. Реакцията й спрямо предложението да му стане любовница, я бе шокирала и повдигнала още неизяснени въпроси. Едновременно й се искаше и да избяга, и да му обясни действията си. Може и да бе изгубила идентичността си, но знаеше, че повече жени биха били поласкани да са обект на вниманието му — най-малкото едва ли някой работещ в гостилница като „Черното прасе“ би отхвърлил предложението му по този начин. Това отново я накара да се запита какво ли е било положението й в обществото преди да загуби паметта си…

Тес болезнено осъзна, че единствено тя е виновна за това критично положение. Трябваше веднага да каже истината на мистър Дарли и ако го беше сторила, нямаше да изгуби девствеността си с мъж, който познава по-малко от дванадесет часа.

Тя се изправи и хладно заяви:

— Извинявай, че те ударих, но не ти прощавам затова, че ме обиди с предложението си да ти стана любовница. И преди нещата между нас да се задълбочат, съм длъжна да ти кажа някои неща за мен, които трябваше да научиш още снощи.

Никълъс измърмори нещо под носа си, но за нейно облекчение по лицето му личеше, че я разбира и й посочи да седне на един от столовете пред огнището.

— Ако нямаш нищо против, искам да се облека, предлагам и ти да сториш същото — каза той студено.

Остави я и отиде до вратата.

— Лъвджой, къде си, по дяволите? Веднага ми донеси топла вода и кафе.

Затръшна вратата и се върна пред огъня. Забеляза скъсания корсет и роклята, която тя все още притискаше към гърдите си.

— Вероятно ще искаш други дрехи — ще наредя на прислужника си да донесе нещо от стаята ти — произнесе той с фалшива учтивост.

Тес едва преглътна. Искаше й се да има смелостта да изрече, че предпочита сама да отиде до стаята си и да си вземе дрехи, но нещо в изражението му й подсказа, че няма да има тази възможност.

— Би било много мило — тихо промълви тя, — но се боя, че нямам други дрехи освен костюма за път и пелерината. Всъщност, тази рокля взех назаем от мисис Дарли — била е на дъщеря й.

Никълъс се намръщи, но преди да успее да зададе въпроса, който беше на устните му, вратата се отвори и се появи Лъвджой с безизразно лице. Носеше поднос със закуска и голяма кана с вода, която остави при умивалника.

— Няма нито следа от снощната буря, господарю — подхвърли небрежно той, докато подреждаше приборите за закуската. — Мисис Дарли ви е приготвила кана с кафе, няколко парчета шунка и кифли с мармалад, още топли от пещта.

Никълъс промърмори нещо и се приближи към прислужника си.

— Искам да ти кажа няколко думи навън. — После се извърна към Тес и добави: — Можеш да се измиеш, докато разясня на Лъвджой задачите му за деня.

След като двамата затвориха вратата зад себе си, Тес стана и отиде до умивалника — тялото й жадуваше за топла вана, но уви, трябваше да се задоволи с бързо измиване. В стаята нямаше огледало, но тя знаеше, че къдриците й са разрошени и нямаше какво друго да направи освен да ги приглади с ръка.

Почувства се неспокойна и сериозно се замисли дали да не се измъкне от стаята, когато вратата се отвори и Никълъс влезе.