Шърли Бъзби: Игра на съдбата

— Дълго време мразех прабаба ти — чувствах, че ми е отнела съпруга… и донякъде тя успя. Но като знам истината, дълбоко в сърцето си я съжалявам. Като прочетох дневника, знам как Грегъри я е измъчвал и че с Бенедикт са се опитали да постъпят правилно… — гласът й слабо потрепера. Въпреки че беше простила на миналото, от него все още непоносимо я болеше.

Погледна встрани и после като събра сили се усмихна, макар и малко несигурно.

— Прабаба ти е била първата му любов, но накрая аз единствена съм изпълвала сърцето му… Бенедикт е обичал и двете ни и не е можел да изостави Тереза — все едно, нямаше да го обичам, ако беше по-различен. Един ден отново ще бъда с него и гробът ми ще лежи до неговия… — сълзи заглушиха гласа й, но тя успя да се овладее и дрезгаво продължи. — Събитията, които разбиха живота ми и отнеха съпруга ми, се случиха преди много време. Сега съпругът ми се върна при мен и затова вечно ще съм благодарна. Колкото до Тереза… — преглътна болезнено и продължи набързо, сякаш искаше думите да излязат от устата й преди да е променила решението си. — Когато умра, ще лежа от едната му страна… подобаващо е тя да лежи от другата…

Тес остана вцепенена. Малко жени биха се отнесли толкова щедро към съперница, дори и ако е мъртва.

С бебето на ръце Тес отведе другите към гробището на Талмъдж, където Палас подреждаше голям букет от рози на гроба на Бенедикт, а Ник стоеше до нея, прегърнал още една дузина рози. Когато Тес зърна високата му фигура, сърцето й подскочи. Лицето й сияеше от цялата й любов към него и тя бързо застана от едната му страна.

След като се поздравиха, Палас протегна ръце към малкия Бенедикт.

— Дай ми да го подържа за малко.

Тес внимателно й го подаде и видя как лицето на старата жена изведнъж светна. Палас обожаваше бебето и твърдеше, че е най-сладкият мъник, който някога се е раждал и прилича повече на прадядо си, отколкото Ник.

Сред смях и закачки малката група тръгна към имението. Не бяха вървели много, когато Ник хвана ръката на Тес и я дръпна встрани, като остави другите да продължат.

Скриха се зад някакви храсталаци и Ник я притисна до стъблото на един дъб, за да я целуне. Черните му очи искряха от страст. Когато най-накрая отлепи устни от нейните, промърмори:

— Мисля, че трябва да се възползваме от медения месец, който пропуснахме. Какво ще кажеш?

Обвила ръце около врата му и с учестено дишане, Тес отвърна.

— Ами Бенедикт? Все още го кърмя от време на време — намръщи се. — Ти искаше кърмачка за него, и въпреки че е чудесна и има много мляко, на мен ми харесва да суче от гърдите ми.

Ник нежно й се усмихна и отметна с ръка един от огнените й кичури.

— Знам, съкровище, чувствам се като ужасен егоист, че те искам само за себе си. Ако не желаеш кърмачката, тогава я освободи — знаеш, че не мога нищо да ти откажа.

— Наистина ли няма да имаш нищо против?

Той поклати глава, изражението му беше доста странно.

— Не. Дори мислех, че ще ти хареса да я имаш под ръка…, защото виждаш ли, исках аз да съм този, който да захапва и суче зърната на гърдите ти.

Тес затаи дъх и усети топлина между бедрата си. Последните месеци от бременността й не бяха леки, а и самото раждане, въпреки че нямаше усложнения, доста я изтощи. Всъщност не бяха се любили почти от четири месеца и през последните няколко седмици Тес забелязваше копнежа в погледа на съпруга си и първичните нужди, които кипяха в собственото й тяло.

— Може би да имаме кърмачка не е чак толкова лоша идея… Ами ти къде мислеше да отидем този меден месец? — попита тя дрезгаво, докато си играеше с един от реверите на сакото му.

Устните му се извиха в чувствена усмивка и той я притисна още по-силно към себе си. Целуна я по врата и измърмори:

— Мислех си, че можем да прекараме няколко седмици сами в кулата. Ще мога да ти покажа колко обожавам възбуждащото ти тяло. Ще се любим през цялото време — ден и нощ… За Бога, Тес! Наистина те обичам! Ти промени целия ми живот… Шерборн, баба ми, всички. Знаеш ли, започнах да вярвам на думите на стария Билингам, че любовта се е върнала в имението Шерборн. Наистина е така и ти си главната причина.

— О, Ник! Не можеш да ме обичаш повече, отколкото аз теб! — и Тес замечтано му се усмихна.

Най-накрая Рокуел забеляза отсъствието им и докато Ник и Тес се забавляваха да спорят кой обича повече другия, той спря и се обърна назад. Видя ги прегърнати, напълно обсебени от чувствата си и промърмори, клатейки глава: