Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Нещастията започнали щом слезли в подземието: един от фенерите, Ник не можа да обясни на учудения Уедърби точно как, неочаквано подпалил дрехите на Фрамптън. В ужаса си Фрамптън се хвърлил на пода и започнал бясно да се търкаля. Авъри и Ник незабавно му се притекли на помощ като Авъри безстрашно се хвърлил върху крещящия Фрамптън и неизвестно как, Ник отново не можеше да обясни точно как, в суматохата двамата полетели в кладенеца. Трагичен инцидент! Но предстояло нещо още по-ужасно.

Горката му сестра Атина била като вцепенена, нервите й били изопнати до крайност и случайно залитайки, се озовала в тунела, където се намирали останките на Бенедикт и Тереза. Ужасяващата гледка на купчината кости трябва да я е довършила след трагичната смърт на мъжа, когото обичала. Надала писък и Ник се затичал към нея, но я открил мъртва на пода. Сигурно сърцето й просто било спряло.

Ник разказа тази история на сър Чарлз в библиотеката на имението Мандъвил. Тес била твърде разстроена, за да говори за ужасните събития и се прибрала в Шерборн. Когато най-накрая Ник свърши, Уедърби, доста по-проницателен и умен, отколкото го мислеха, го изгледа продължително.

Точно когато Ник си помисли, че всичко е изгубено. Уедърби кимна с плешивата си глава.

— Трагична история. Толкова тъжна. Познавах Фрамптън от години. Странен човек беше… А за вас доста съм слушал — все добри неща. Хората смятат, че ще се справите и ще се отнасяте добре с тях. Хубаво е, че отскоро вие дърпате юздите на графство Шерборн — довърши портвайна, който Ник му беше предложил, прокашля се и строго добави: — Винаги високо съм ценял скъпата лейди Шерборн. Преживяла е голям скандал и мъка. Не е нужно да прибавяме още към това.

Сърцето на Ник отново започна бясно да бие и той побърза да изпрати Уедърби до вратата. Но сър Чарлз се спря на прага и като фиксира Ник с меките си сини очи, сухо добави:

— Елате вкъщи — имението Роузууд, някой ден другата седмица. Бих искал да разбера какво наистина се е случило там долу…

Най-лесното беше да излъжат сър Чарлз, но не и Палас. Но така и направиха. Пристигнаха в къщата на Рокуел след три дни и донесоха ужасните новини. Когато казаха на Палас за смъртта на Атина нежното й лице се сбръчка и Тес се просълзи.

Ник знаеше, че баба му не повярва напълно на историята им: почувства остра болка в сърцето от начина, по който го погледна, но продължи да се придържа към измислицата. Трябваше ли да научава за мистър Браун? Беше ли наистина важно да знае, че Атина е искала да убие него и Тес? Не смяташе.

Коледата беше тъжна. В края на декември Ник писа на Роксбъри, че „мистър Браун“ повече няма да изпраща информация във Франция. Оставиха трагедията зад себе си и погледнаха на новата година с надежда. Новината, че Тес трябва да роди през лятото, разсея Палас от тъгата й. От известно време в погледа й се забелязваше блясък и весело настроение.

Хети се смееше, а Алекзандър й пригласяше; гласът на Мег и сърдечният кикот на Рокуел също се чуваха. Върху устните на Тес се появи усмивка, когато четиримата се появиха срещу нея. Алекзандър се въртеше около бременната Хети — бебето им трябваше да се роди през декември. Годината беше обещаваща.

След смъртта на Авъри Хети и Мег наследиха имението и си го поделиха. След като вече имаше малка зестра, Хети не се поколеба да приеме предложението на Алекзандър и се ожениха през февруари. Върнаха се от кратък меден месец и се нанесоха в имението Мандъвил заедно с Мег. Състоянието на Алекзандър беше повече от достатъчно, за да поддържа имението и те заживяха в пълно блаженство. Лорд Рокуел беше неимоверно щастлив, когато Хети забременя.

— О, ето те и теб, скъпа! — възкликна Хети като забеляза Тес и бебето под дървото. — Билингам каза, че ти и другите сте навън и се наслаждавате на хубавото време. — Огледа се наоколо. — Къде са съпругът ти и баба му? Да не са те изоставили?

Тес стана и поклати глава.

— Ей там са… Палас искаше да остави цветя на гроба на Бенедикт.

Погребването на останките на Бенедикт не беше никакъв проблем — все пак имаше право да лежи до прадедите си в Шерборн. Но Тереза… и дума не можеше да става да я заровят до омразния й съпруг, а и Тес беше непреклонна — не искаше Тереза да лежи в гробницата на Мандъвил. Тереза никога не е била Мандъвил, не и в сърцето си.

Изведнъж се просълзи. Когато с Ник обсъждаха положението и Палас ги чу, предложи разрешение. На следващата вечер, след като се върнаха в Шерборн, твърде изморена и отслабнала от мъка, тя каза: