Шърли Бъзби - Циганката

Когато Клив се върна в жилището си, тези мисли продължаваха да го занимават. Разположи се удобно пред камината и се зае да размишлява как най-успешно да подчини на волята си непокорната циганка и да се сдобие с огромното й богатство. Днес тя го отблъсна, но как ли щеше да постъпи, ако се окажеше в затруднено положение? Не беше ли по-добре да я разори, а след това да й предложи брак, за да я спаси?

Клив смръщи замислено чело и се запъти към солидния железен шкаф, вграден в стената. Отвори го и се разрови в документите, докато откри търсеното писмо, изписано с дребния, красив почерк на Рейчъл. Добре, че го беше запазил!

Писмото носеше дата от преди няколко години и беше адресирано до френската братовчедка на Рейчъл, мадам Пулен. В това нямаше нищо необикновено, но писмото беше пренесено нелегално във Франция по време, когато двете страни бяха във война. Тогава Клив шпионираше в тила на французите и за известно време се бе скрил в дома на мадам Пулен. Така писмото на Рейчъл попадна в ръцете му.

На следващата сутрин той се събуди с чувство на злобно задоволство. Поражението на Катрин беше само въпрос на време!

Тъкмо беше закусил, когато се появи слугата.

— Някакъв чужденец желае да ви види, сър. Не поиска да каже името си, но вярва, че това ще му послужи като пропуск.

„Това“ бяха руло златни монети. Интересът на Клив се събуди и той побърза да покани неочаквания посетител.

Мъжът, който влезе, беше испанец; имаше черни очи, черна коса и тъмен тен на лицето. Едната му вежда беше разцепена от дълбок белег. Когато заговори, южният му акцент беше несъмнен.

— Моля, заповядайте, мистър…? — Клив изгледа въпросително посетителя си.

Мъжът се поколеба за миг, после решително отговори:

— Давалос.

— Ах, да. Моля, седнете, сеньор Давалос, и ми кажете какво мога да направя за вас.

Давалос приседна на тънкокракия стол точно срещу Клив. Неподвижният поглед на тъмните очи неприятно напомни на домакина дебнещо влечуго.

— Е, какво мога да направя за вас? — повтори въпроса си той.

— Препоръчаха ви като единствения човек, който е в състояние да набави някои неща, без да задава излишни въпроси. И особено, без да говори за това. Разбирате ме, нали?

Клив веднага разбра. Доста посетители бяха седяли насреща му и бяха молили за услугите му. Отговорът му прозвуча сухо:

— Разбирам напълно. Не искате да ни виждат заедно, но ще ви бъде приятно ако ви направя известни услуги, които не са съвсем законни и изискват да останат в тайна.

Давалос кимна в знак на съгласие. Бърза усмивка пробяга по неподвижното му лице. Клив продължи делово:

— Значи се споразумяхме. За какво става дума?

Давалос отговори с насрещен въпрос.

— Познавате ли някой си Джейсън Севидж, който в момента е в Англия под предлог, че купува коне?

Клив наведе глава и огледа с присвити очи посетителя си. Ставаше все по-интересно.

— Да, срещали сме се. Желаете ли да бъде убит или искате да му създадете само някои трудности? Мога да уредя и двете.

Давалос сви рамене.

— Все ми е едно какво ще стане с него. Но преди да изчезне от лицето на земята, трябва да откриете картата, която е у него. Ако трябва да го отстраните от пътя си, за да се сдобиете с картата, това си е ваша работа.

— Карта ли? Каква карта?

— Ще ви кажа само едно: картата води към съкровище.

В сивите очи на Клив проблесна алчност, но той побърза да я потисне и продължи все така делово:

— Аха. Закопано или потънало?

— Нито едното, нито другото. Всъщност не съм сигурен дали картата съществува. Може би подробностите, които ме интересуват, са на сигурно място в главата му. Знам само, че Севидж знае подробности, които са ми необходими, и че те вероятно са отразени върху някаква карта. А ако е дошъл в Англия по причината, която предполагам, трябва да представи някакво доказателство на хората, които изявят готовност да му дадат пари.

— Кой ще му даде пари? За какво? Може би говорите за покупка на земя? Да не би тази карта да е част от план за покупка на голямо парче земя — разбира се, в случай че съществува?

— Не. Политиката също не играе роля. Ако има такава карта, тя показва път, който води в завладяната от американците Нова Испания. Местността, за която говоря, е почти непозната за белите. Едно обаче е сигурно: там има съкровище. — Давалос изгледа втренчено Клив и продължи: — Ако тъкмо размишлявате как да ме надхитрите, бих желал да ви предупредя, че е безсмислено. Само аз и той бихме могли да разчетем картата. Не ми се вярва да намерите друг купувач за нея. Разбрахме ли се?