Шърли Бъзби - Циганката

Двамата решиха да се върнат поотделно в балната зала. Джейсън излезе пръв, за да даде възможност на Елизабет да се качи в стаята си и да отстрани подозрителните следи.

Той спря на входа и огледа внимателно обширното помещение. Откри седналата до баба си Аманда Харис и се запъти към тях. Огъста Дъдли, дукеса Ейвън, имаше бяла коса и живи черни очи. Беше почти седемдесетгодишна. Цял Лондон я знаеше като всяващ ужас стар дракон и Джейсън не се чувстваше много добре в кожата си, възнамерявайки да я помоли да тръгнат по-рано. Все пак си струваше да опита, затова се насочи към дивана, без много да му мисли. За негова изненада, Огъста Дъдли веднага се съгласи. И на нея й беше доскучало от безкрайните балове и следобедни чайове. През целия сезон беше общувала с все едни и същи лица.

— Искате ли да тръгнем след една седмица? — попита тя.

— Отлично — поклони се зарадвано Джейсън. — Аз ще се погрижа за всичко. А сега — Аманда, мога ли да те помоля за този танц?

Аманда се изчерви, сведе очи и сложи ръката си в неговата. Девойката не беше много висока и макар и червенокоса, никак не приличаше на брат си. Всъщност тя беше възхитителна млада дама и Джейсън я обичаше като по-малка сестра. Двамата бяха добри приятели и много обичаха да бъбрят. Така стана и сега. Към края на танца Джейсън си припомни невероятната хлапчка с оплезен език и гневни очи и любопитно попита:

— Знаеш ли дали у Елизабет пребивава някаква млада дама?

За момент Аманда го изгледа объркано, но скоро лицето й се проясни.

— О, сигурно говориш за Катрин! Нямах представа, че е в Лондон. Защо ли не е дошла у нас?

— Коя е тази Катрин?

— Тя е братовчедка на Елизабет.

— Аха — промърмори разочаровано Джейсън. Не беше редно да потърси запознанство с младото момиче, особено след случилото се между него и Елизабет тази вечер. Макар и със съжаление, той побърза да прогони непознатата от мислите си и не чу почти нищо от въодушевения разказ на Аманда за миналото на приятелката й. За съжаление щеше да дойде време, когато щеше да се проклина, че не е слушал внимателно.

Елизабет се върна в салона и Джейсън проследи с присвити очи дак тя се запъти право към Клив Пендълтън. Значи наистина е искала да го разпита! Усмихна се мрачно и неволно се запита дали ще каже на Пендълтън всичко, което бе станало в библиотеката.

Но Елизабет нямаше намерение да го прави; връзката й с Джейсън трябваше да остане в тайна. Ако Клив откриеше, че се опитва да примами Джейсън в клопката на брака, той непременно щеше да намери начин да осуети плановете й. Тя беше твърде ценна за него и не можеше да рискува да я загуби.

Когато Елизабет се приближи, Клив вдигна очи. Сбогува се със събеседника си, взе я под ръка и я отведе настрана.

— Е? — попита тихо той. — Какво откри?

Елизабт се огледа нервно и отговори също така тихо:

— Нищо не ми каза. Още щом споменах Кинг, ме обвини, че го шпионирам.

— Преувеличаваш — изръмжа раздразнено Клив и в студените сиви очи проблесна недоверчива искра.

— Е, може и да преувеличавам — отговори бавно младата жена. — Но ми трябва малко време, за да почне да ми се доверява. Нима очакваш да ми разкаже всичко, след като едва се познаваме? Джейсън не е глупак, Клив.

— Бих ти препоръчал да побързаш и да заслужиш доверието му — отвърна остро Клив. — Ако искаш да продължа да плащам дълговете ти.

Елизабет стисна устни, но се принуди да запази спокойствие.

— Имам намерение да стана незаменима за Джейсън Севидж, повярвай ми, Клив. Веднага щом узная нещо, ще ти го съобщя.

— Е, добре. Но не забравяй, че Севидж ще си замине и отново ще трябва да се върнеш към мен, скъпа.

Елизабет призна, че съучастникът й е прав, но само след минута се отдалечи с нов обожател. С цинична усмивка Клив проследи открития й флирт с младия мъж. Ако някой е в състояние да изтръгне тайните на Джейсън Севидж, това е само Елизабет, реши той. Беше сигурен, че не му е казала всичко, което се е случило между двамата в библиотеката. Познаваше от собствен опит този замъглен поглед и израза на задоволена страст и отлично си представяше станалото. Не му пречеше особено, че Севидж е успял да я склони да се люби с него, но се обезпокои, че Елизабет не беше признала прегрешението си. Май беше решила да го води за носа. Устните на Клив се изкривиха в грозна усмивка. Да видим кой ще се смее последен, каза си злобно той. Това важеше и за Катрин.

Наранената му гордост не допускаше да забрави случилото се в библиотеката. Щом не можеше да се ожени за Катрин, щеше да направи така, че никой друг да не я поиска — щеше да я опропасти завинаги!