Шърли Бъзби - Циганката

Джас!

Кога най-после ще дойдеш? Ловът не ни доставя никакво удоволствие и двамата с Харис не преставаме да се дразним. Вече знам, обещал си да придружиш Аманда и баба й до Браунли, но не можеш ли да ги убедиш да тръгнат малко по-рано?

Достатъчно за нашите проблеми. Тъй като знам, че проклет конекрадец като теб се интересува единствено от разните му там кранти, аз се поогледах наоколо и открих няколко, които със сигурност ще ти се понравят. Видях ги в един цигански лагер, разположен в имението на графиня Маунт (това е лелята на прекрасната Елизабет). Ако искаш, Харис ще те запознае с графинята, макар че годината на траур още не е изтекла. Най-добре е да сключиш сделката със самите цигани. Във всеки случай конете са първокласни. Но нали знаеш, циганите рядко се задържат дълго на едно място — затова побързай да дойдеш.

Изпращам това писмо по най-нахалния си слуга. Дадох му строга заповед да те намери, където и да си. Дано има късмет да те завари в някое неловко положение.

Пратеникът на Фреди предаде писмото на Джейсън на самия бал, докато всички танцуваха — сякаш беше въпрос на живот и смърт. Като внимателен домакин бащата на Елизабет го отведе в библиотеката и го остави сам, за да прочете необезпокояван предполагаемата катастрофална вест. Типично за Баримор — да обяви намирането на няколко коне за събитие от световен мащаб!

Джейсън се усмихна и хвърли писмото в догарящия огън. Реши, че няколко дни на село ще му се отразят много добре. И без това беше започнал да скучае, особено откакто някои възрастни дами упорито се опитваха да го въведат в семейства с дъщери на възраст за женене.

Когато зад гърба му се чу лек шум, Джейсън се обърна рязко и се изненада от разочарованието, което изпита. Защо ли в стаята бе влязла Елизабет, а не вълнуващото момиче от преди малко?

С подканваща усмивка и чаровно поклащане на хълбоците Елизабет се запъти към писалището. Меднозелената бална рокля беше толкова дълбоко изрязана, че едва закриваше гърдите й. Уханието на парфюма й го обгърна в сладка мъгла. Гласът й прозвуча омайващо:

— Ето къде сте се скрили! Татко каза, че сте получили неприятна вест. Надявам се, че не е било нещо сериозно?

— Не. Но ако знаех, че неприятната вест би могла да ви доближи до мен, щях много отдавна да се погрижа да получа някоя.

Елизабет го удари с ветрилото си по ръката.

— Ах, какъв сте бил! Просто се разтревожих за вас, нищо повече.

Тя го погледна с нескрито любопитство, но Джейсън не отговори на неизречения въпрос и бавно я привлече към себе си.

— Само от загриженост ли дойдохте тук? — попита съвсем близо до устата й той.

Преди младата жена да успее да отговори, той затвори устата й с бурна, почти груба целувка, която не оставяше съмнение за обзелото го желание. Елизабет се притисна до него, замаяна от натиска на устните му. По тялото й пробягаха сладостни тръпки.

— Ще се срещнем ли след бала на някое не толкова оживено местенце? — попита тихо Джейсън, но Елизабет побърза да се изтръгне от прегръдките му.

Тя отстъпи крачка назад и започна да си вее с ветрилото.

— Много сте нахален, сър! Мисля, че сте си съставили погрешна преценка за мен. Не мога да остана насаме с вас. Трябва да внимавам за доброто си име. — Гласът й звучеше прегракнало. — Лондон е пълен с клюкари. Ами ако ни види някой?

Джейсън се усмихна с нескривана ирония.

— Какво предлагате? — попита направо той.

Този въпрос и желанието, което беше изпитала в прегръдките му, я накараха да загуби самообладание, макар и само за миг. Елизабет му обърна гръб и несигурно захапа долната си устна. Беше й омръзнало да зависи изцяло от милостта и великодушието на Клив Пендълтън и отчаяно си търсеше добра партия за женитба. Джейсън Севидж беше точно мъжът, от когото имаше нужда.

За съжаление тя знаеше много добре, че Джейсън и насън не помисля да се обвърже. А след като веднъж вече беше станала тема за разговор на целия град, не можеше да си позволи да завърже открита връзка с красивия джентълмен от Луизиана. От друга страна пък — ако станеше негова любовница, той със сигурност щеше да прояви щедростта си. Можеше да се надява на скъпи подаръци и накити, които по-късно да превърне в приятно звънтящи златни монети. Освен това положението на поддържана любовница й даваше значителни шансове един ден да стане мисис Севидж. Думите, пошепнати сред копринените възглавници, вече бяха отвели немалко мъже пред олтара. Тя го изгледа дяволито и въздъхна: