Шърли Бъзби - Циганката

По същото време Катрин Тримейн седеше в спалнята точно над тях и се взираше потиснато към „Гросвенър Скуеър“. Погледът й обходи уличната настилка, елегантните къщи, които обграждаха площада, и се зарея надалеч, търсейки с копнеж спокойните зелени поляни на Лестършър. Макар че все още предпочиташе свободния живот в провинцията пред трескавата суетня на града, тя беше придобила поне външния облик на гражданка. Обличаше се, както се очакваше от дъщерята на старо благородническо семейство, и се държеше по същия начин. Ако нямаше друг изход, умееше да разговаря учтиво дори с остроумни възрастни дами и да им налива чай.

Но дори и времето, което трябваше да прекара в строгото училище за млади дами, не можа да прекърши своенравието й, да потуши копнежа за безгрижието и свободата, с които бе свикнала при циганските си приятели. Като си спомни мисис Сидънс и „Семинара за млади дами“, меките й устни се изкривиха в злобна усмивка, а бадемовидните виолетови очи заблестяха опасно. В продължение на един дълъг миг в душата й се надигнаха отново гневът и непреодолимото желание за съпротива, изпитани в онази злощастна сутрин, когато старата Рейна я отведе при баща й, ърл Маунт; за кой ли път преживя възмущението и безсилната ярост, когато бе изтръгната от безгрижния и вълнуващ цигански живот и бе напъхана в стегнатия корсет на аристократичното семейство. Двамата с Адам се бяха вкопчили един в друг и се утешаваха взаимно, защото тримата чужди хора изискваха от тях какви ли не странни неща. Трябваше да се мият всеки ден и да носят обувки. Какъв късмет, каза си усмихнато тя, че истинската й майка, лейди Тримейн, беше достатъчно деликатна да не ги засипе веднага с буйни изблици на любов. В началото Катрин се отнасяше с дълбоко недоверие към ухаещата, толкова млада на вид дама, която така внезапно бе заела мястото на Рейна, и със сила потискаше надигащата се в сърцето й привързаност. Много по-късно Катрин проумя, че майка й е достойна за любов.

В този миг мдадоликата жена, която лежеше с подута челюст на леглото зад нея, простена тихо и девойката се втурна да й помогне.

— Какво да направя за теб, мамо? — попита с нежна загриженост тя. — Да измия ли лицето ти с розова вода?

Рейчъл беше стройна жена със светлосини очи и фини черти на лицето. С тъмнокафявите си къдрици тя приличаше повече не сестра на Катрин, отколкото на нейна майка. Тази сутрин бяха извадили загноилия зъб, но болките продължаваха да я мъчат.

Тя направи опит да се усмихне и отговори:

— Не, мила моя. Остави ме да полежа. Надявам се, че след известно време ще мога да преглъщам и тогава ще изпия чудесния бульон, който е приготвила мисис Бароус. Защо не се възползваш от това неочаквано пътуване до Лондон? Защо не идеш да посетиш Аманда Харис? Сигурна съм, че ще се радва да те види.

Катрин сви рамене.

— Предпочитам да не ходя. Аманда вероятно има други планове. Освен това нашето пребиваване ще бъде съвсем кратко, нали? Не сме дошли тук за развлечение.

— Права си — усмихна се измъчено Рейчъл. — Все пак не е лошо да слезеш при леля си на чай. Така поне ще излезеш от тази стая.

Катрин изпръхтя възмутено — звук, който никак не подобаваше на една дама.

— Предпочитам да седя в мазе, пълно с мишки, вместо да слушам глупостите на леля Сеси за предстоящата вечеря! Не стига, че сутринта заяви пред всички колко ненавреме идваме! Да не мисли, че нарочно те е заболял зъбът?

Рейчъл въздъхна. Възпаленият зъб й причиняваше силни болки и просто трябваше да дойде в Лондон, за да го извади. Всъщност и тя предпочиташе да не се мярка много пред Сеси. Горчивото недоволство на етърва й почиваше на факта, че след смъртта на големия си брат съпругът й наследи единствено титлата, докато обширните имоти и значителните парични суми, свързани с нея, останаха притежание на Рейчъл, Катрин и Адам. Години наред Рейчъл се бе старала да поддържа добри отношения със Сеси, но студенината и егоизмът на по-възрастната жена правеха това невъзможно.

Онова, което много повече тревожеше Рейчъл, беше презрението, с което Катрин се отнасяше към забавленията на модерните млади дами. Тя беше вече на осемнадесет години, а продължаваше да препуска на коня си или да прекарва по цял ден в циганския табор, вместо да се поинтересува какви рокли се носят в момента. Не се въодушеви дори от възможността да прекара няколко дни в Лондон. Познаваше твърде малко млади мъже и изглежда беше напълно доволна от сегашния си начин на живот.