Шърли Бъзби - Циганката

— Права си. И се надявам да остане така и за в бъдеще — проговори заплашително мъжът. След малко бръкна в джоба на жакета си и извади тежка кожена кесия, пълна със златни монети. — Дано ти стигне за начало. Но не забравяй, че трябва непременно да науча защо Севидж е дошъл в Лондон.

— Наистина ли смяташ, че има някакви тайни намерения? — попита замислено Елизабет. — Откакто е слязъл от кораба, посещава предимно търгове на коне и нощни заведения.

Пендълтън се усмихна злобно.

— Не е съвсем вярно. Още първия ден направи посещение на американския посланик. През следващите седмици оная дръзка стара лисица дук Роксбъри организира поне дузина интимни вечери, на които присъстваха единствено Кинг и Севидж. Много бих дал да разбера за какво са разговаряли! Имам усет към тези неща и съм уверен, че Наполеон ще плати много пари за ценните ми сведения. Не забравяй, че живея от това — и ти също, впрочем. Само не се увъртай толкова явно около Севидж.

— Е, добре. Все пак смятам, че се лъжеш. Севидж надали знае нещо важно.

— Да се лъжеш е човешко. Но трябва да сме добре подготвени и да не пропускаме и най-малката възможност. Преди да определя Севидж като безобиден, искам да го проучиш основно.

Самият той имаше удобен случай да го стори, защото прекара вечерта в игра на карти с Джейсън, Баримор и Харис.

Мрачните предсказания на Баримор не се сбъднаха. Макар че без Пендълтън вечерта щеше да протече по-приятно, той не развали настроението никому. Седяха на игралната маса до три часа сутринта.

Клив Пендълтън се оттегли пръв. Харис беше толкова пиян, че Баримор му предложи да го подслони в къщата си. Джейсън поседя още малко с Фреди, преди и той да реши да си тръгне.

Нощта беше прекрасна и американецът тръгна пеша към квартирата сй. Уличните фенери хвърляха матова светлина върху пустата улица. Джейсън заслиза бавно към Сейнт Джеймс Огрийт. Беше изминал половината път, когато вниманието му бе привлечено от някакво движение в тъмната странична уличка. Беше само на няколко метра от нея и инстинктимно забави крачка. Незабележимо огледа празната улица и прокле лекомислието си. Не беше взел никакво оръжие. Богато украсеният бастун нямаше да свърши много работа, ако в тъмнината го дебнеше въоръжен нападател. Премисли светкавично дали да не се върне обратно, но двете фигури, които изникнаха от мрака, разрушиха плановете му в зародиш.

Двамата мъже го обикаляха като вълци, впечатлени от едрия му ръст. Забелязал колебанието им, Джейсън нападна пръв. Замахна, хвърли наметката си върху здравеняка, който беше по-близо, и с два скока се озова до него. Десницата му се стовари с такава сила, че вратът на непознатия едва не се счупи. Едновременно с това коляното му се заби в слабините на гиганта. Първият се строполи на настилката, виейки се от болка. Джейсън се обърна светкавично и в последния момент успя да отбие удара на втория с бастуна си. Бастунът се разтроиш на парченца, но Джейсън имаше достатъчно време да се наведе и да вдигне от земята оръжието на първия нападател. Той насочи дебелата тояга към втория мъж, който неочаквано загуби смелост, врътна се и хукна да бяга. Когато се обърна към падналия, Джейсън го видя да се отдалечава с несигурни крачки в противоположна посока. В продължение на един дълъг миг Джейсън остана неподвижен, поемайки си тежко дъх. В съзнанието му отново се промъкна усещането, че не е сам, че в сянката на улицата се е притаил още някой и го наблюдава. Той се поколеба, но в крайна сметка реши да не се занимава с тайнствения призрак. Все пак не беше глупак! Вдигна наметката си, стисна здраво завладяната тояга и продължи по пътя към квартирата си.

На следващата сутрин се събуди в ужасно настроение. Съобщението, че е пристигнал чичо му, също не успя да го подобри, защото все още не беше облечен. А тъй като Роксбъри никога не идваше в ергенското му жилище, трябваше да бъде непрекъснато нащрек. Джейсън седна на масата за закуска и го загледа с нарастващо недоверие.

Тъй като дукът нямаше намерение да заговори пръв, младият мъж не се стърпя и запита:

— Каква е причината за ранното ти посещение?

— Недей така, момчето ми! Бях наблизо и си казах, че не е зле да мина да те видя. Как си в последно време?

— Благодаря, не се оплаквам.

— Това ли е всичко? Сигурен съм, че добре се забавляваш — отвърна невинно чичо му.

Джейсън го разглеждаше замислено. Дали Роксбъри беше узнал за случилото се миналата нощ? Ако да, откъде беше научил толкова бързо? Джейсън отпи глътка кафе и отговори: