Шърли Бъзби - Циганката

— Толкова се радвам да ви видя пак, Джейсън! В последно време се срещаме твърде често, не намирате ли и вие? Надявам се, че сте се насладили на ездата в Хайд парк, макар да не бях до вас. Бях неутешима, че не мога да ви придружа, но наистина имах друга уговорка. — Тя сложи ръка върху неговата и дяволито го изгледа през спуснатите си мигли. — Все пак смея да се надявам, че ще повторите поканата си. — После се обърна към придружителя си и сладко се усмихна. — Прощавайте! Представям ви Клив Пендълтън. — Закри устата си с ръка и избухна в смях. — Как можах да забравя! Вие вече се запознахте на вечерята на баща ми, нали?

Джейсън отговори хладно на краткия поклон на Клив. Вече знаеше, че мъжът е бил армейски капитан и е далечен роднина на семейство Тримейн. Говореше се, че починалият брат на сегашния ърл му бил кръстник. Джейсън не хареса Пендълтън още от пръв поглед; студените сиви очи и тясното, подигравателно изкривено лице го отблъскваха. Но съумя да скрие отвращението си.

— Желаете ли да се присъедините към нас? — попита учтиво той.

Отговорът дойде от Елизабет.

— Не знам — промърмори колебливо тя. — Просто минаваме оттук и не бива да се бавим.

— Колко жалко — усмихна й се Джейсън.

— Ще ви видя ли тази вчер в „Уайтс“? — попита Пендълтън.

— Не, днес не. Поканени сме на мъжка вечер у Фреди Баримор. Нищо особено — малко карти и една-две бутилки вино. — За да се покаже учтив, прибави: — Няма ли и вие да дойдете?

За изненада на всички, Клив веднага се съгласи. Когато Елизабет и придружителят и се отдалечиха, Баримор изгледа мрачно приятеля си и изрева:

— Защо направи това, по дяволите? Този тип ще ни развали цялата вечер.

— Не вярвах, че ще приеме — сви рамене Джейсън и побърза да смени темата: — Да те взема ли от вас? — обърна се той към Харис.

Младежът познаваше склонността на приятеля си да изминава дълги разстояния пеш и недоверчиво се осведоми:

— Ще ходим ли или ще яздим?

— Но Том! — засмя се Джейсън. — Фреди живее само през три улици. Ако времето се задържи, вечерта ще бъде прекрасна. Естествено е да вървим пеш. Няма ли да дойдеш с мен?

Харис поклати решително глава. В този момент Джейсън отново изпита странното чувство, че някой го наблюдава или подслушва разговора им. Обърна се рязко, но никой от наобиколилите ги хора не гледаше към тях.

— Какво ти става, по дяволите? — попита раздразнен Баримор.

— Прощавай. Исках да кажа още нещо на Елизабет, но вече не я виждам — отговори извинително Джейсън.

— Така значи! Ще ти кажа само едно, Джейсън: най-добре е да не се доближаваш много-много до Елизабет. Тази жена се движи на границата на скандала и един ден ще повлече и други хора в пропастта. Щом си решил да се забавляваш, иди на Ковънт Гардън и си намери добро момиче за два шилинга. Нека някой друг опропасти доброто име на тази дама — завърши предупредително той.

— Аз не съм някое хлапе с жълто около устата, приятелю — отвърна развеселено Джейсън. — Смятам, че мога да се оправям с жените.

— Но тя играе! — намеси се възмутено Харис. — Само за една година пропиля цялото имущество на мъжа си! Накрая се наложи баща й да погаси някои дългове. Цял Лондон знае, че си търси богат съпруг.

Баримор още не беше доволен.

— Най-добре е да не й се мяркаш повече пред очите! — настоя упорито той. — Не забелязваш ли, че е простряла пипалцата си към теб? И най-вече към парите ти.

В същия момент Клив Пендълтън каза нещо подобно на Елизабет:

— Ти изобщо не си даде труд да се прикриеш, скъпа моя — заговори злобно той. — Направо му се предложи! И как го погледна! Как кокетно присви уста!

— Какво друго да направя? — попита ядосано младата дама. — Кой поиска от мен да се сближа с него? Ако наистина искаш да изкопча тайните му, ще ме оставиш да го направя, както аз си знам. Сигурна съм, че Джейсън няма нищо против премрежения ми поглед и кокетно присвитата ми уста. Доскоро ти също нямаше! А и сега става въпрос за него, не за теб!

— Все пак те съветвам да имаш предвид възможните последствия, скъпа. Не забравяй, че сега аз плащам сметките ти. Добре, че се сетих — я ми кажи колко изгуби снощи у мисис Евърет? Петстотин? Хиляда?

Елизабет сведе очи и отговори:

— Над хиляда.

— Така си и мислех. Баща ти ще ги изплати ли? — попита хладно той.

— Много добре знаеш, че няма, Клив! Не бъди толкова лош! Ако не платиш дълговете ми, той ще ме заточи до живот на село! О, Господи, как мразя Маунтакр! Аз никога не съм те предавала, Клив, не е ли така?