Шърли Бъзби - Циганката

Клив смръщи чело, защото заплахата в думите на другия беше недвусмислена. По гърба му пропълзя студена тръпка. Ала се беше научил да се владее и отговори със скучаещ тон:

— Не е в характера ми да тичам след гърнета злато чак до другия край на света. Аз купувам и продавам сведения. Щом желаете да открадна тази карта, ще го направя. Само че… — Гласът на Клив прозвуча твърдо: — Не се опитвайте да ме заплашвате, сеньор Давалос.

Испанецът се облегна спокойно назад и лицето му отново бе озарено от тънкото подобие на усмивка.

— Вече знаем какво можем да очакваме един от друг. Нека поговорим за парите.

Не мина много време и двамата се споразумяха за цената. Единственото, което не се понрави на Давалос, беше изискването на Клив да получи половината предварително.

Все пак той плати исканата сума и побърза да се прибере в малката стая, която беше наел в квартал, далеч не толкова изискан като този, в който беше жилището на Клив. Зарези вратата, приседна на грубо скованата маса и измъкна от вътрешния джоб на жакета си грижливо увит предмет. Разви го страхопочтително и го сложи на масата.

Предметът беше красив и се отличаваше с изкусна изработка. Златна гривна, която се носеше на рамото, украсена със смарагди. Испанецът се взираше като хипнотизиран в блестящия накит. Скъпоценните камъни го привличаха като магнит. Лицето му беше озарено от жадна усмивка. Един ден всичко щеше да бъде негово, а скоро, много скоро Джейсън Севидж щеше да бъде сполетян от твърде неприятна изненада.

Вечерта преди заминаването на Джейсън за Браунли започна като много други след пристигането му в Лондон — той вечеря в жилището си заедно с един приятел, после двамата отидоха в „Уайтс Клаб“ и поиграха карти с няколко джентълмени.

Джейсън отдаде дължимото на отличния портвайн и когато в ранните сутрешни часове се заизкачва по тесните, покрити с килим стълби към квартирата си, разбра, че е малко пиян.

Ала доброто му настроение се изпари веднага щом отключи вратата. Посрещна го пълен мрак. Проклетият Пиер! Беше го освободил веднага след вечеря, но глупакът трябваше да прояви поне малко разум и да остави в стаята запалена свещ. При това Джейсън беше готов да се закълне, че преди малко бе забелязал под прага ивица светлина.

Той потърси опипом път в мрака и тихо изруга, когато се блъсна в един стол. В нетрезво състояние нападението го завари напълно неподготвен. Някой се стовари с цялата си тежест върху него и го събори на пода. Напълно безпомощен под тялото на нападателя, Джейсън се стремеше поне да си поеме въздух; замаяната му от алкохола глава внезапно се проясни. Ръцете му инстинктивно се надигнаха и стиснаха непознатия за гърлото. Натрапникът изохка изненадано, усетил смъртоносната хватка. Той се заизвива отчаяно, опитвайки се да се изплъзне от яките ръце. Двете тела се преплетоха и се затъркаляха по пода.

Двамата се блъскаха в мебелите, преобръщаха маси и столове и скоро убиецът започна да се бори за собствения си живот. Хватката на Джейсън беше безмилостна. Без да изпитна и най-малки угризения на съвестта, той стискаше непознатия за гърлото, докато не го удуши. Когато тялото му се отпусна неподвижно на пода, Джейсън си пое тежко дъх и се надигна. Намери опипом нишата в стената и запали оставената там свещ.

Никога не беше виждал мъртвия. Ако се съдеше по облеклото му, беше бедняк. Джейсън се обърна към вратата и изрева името на Пиер. Отговори му само злокобно мълчание. Уплашен, той се втурна към вратата на съседната стая и я разтвори с трясък. От гърдите му се изтръгна облекчена въздишка. Верният му слуга лежеше вързан на пода, в устата му беше затъкнат парцал, но беше здрав и читав.

Джейсън побърза да извади парцала и бе поздравен с буен поток от френски възклицания; едва успя да развърже въжетата и Пиер започна да придружава думите си с диви жестове. Трябваше да мине доста време, преди да проумее какво точно се е случило.

Пиер се върнал рано от срещата си с Жак. Още на вратата някой се нахвърлил върху него изотзад, съборил го на пода и го вързал. Джейсън знаеше, че нападателят не е бил особено затруднен, защото Пиер имаше сърце на лъв, но беше дребен и слаб.

Потънал в мислите си, Джейсън се върна в стаята си, следван от възбудено бъбрещия Пиер. Като видя мъртвия на пода, слугата замлъкна. Погледна изпитателно господаря си, по Джейсън само кимна. После наля в две чаши солидна порция бренди и подаде едната на Пиер.