Шърли Бъзби - Циганката

— Ти… Ти знаеш? — попита смаяно Джейсън.

— Може би — продължи невъзмутимо Роксбъри — днешното събитие има някаква връзка с претърсването на вещите ти преди няколко седмици? Да не говорим за прибързаното ти посещение при посланик Кинг…

— Всичко ли знаеш?

— Държах да го узная — отговори отегчено дукът. — И то колкото се може по-бързо.

Джейсън едва успя да потисне напиращия гняв.

— Доколкото разбирам от намеците ти, откакто съм в Лондон, някой е наблюдавал всяка моя крачка. По твое поръчение, нали?

Чичо му вдигна рамене.

— Не се ядосвай толкова. Може би си спомняш как наскоро ти казах, че много ми се иска да заловя Клив Пендълтън в някое хубаво малко престъпление против държавата. Очаквах той да предприеме нещо срещу теб, милото ми момче, особено след като подхвърли в ръцете ти веселата вдовица Маркъм.

— Защо тогава шпионинът ти ме е оставил да вляза спокойно в къщата, без да ме предупреди? Този човек можеше да ме убие!

— Единствената причина е, че преди това са му прерязали гърлото — отговори уморено дукът.

— Какво говориш? И още се осмеляваш да твърдиш, че нападателят е бил обикновен крадец! — изкрещя сърдито Джейсън.

— Е, добре, ще следвам твоята логика и ще кажа, че е имало опит за убийство. Може би същата тази логика ще ти помогне да разбереш и какво е търсил?

Джейсън отговори несдържано:

— При мен няма нищо, което би могло да заинтересува един шпионин. Единственото, което има стойност, не е в спалнята. Нося го винаги със себе си. — Той разкопча ризата си и показа дясната си ръка, също така загоряла от слънцето, както и цялото му тяло. Мускулите, които играеха под тъмната кожа, бяха на трениран и закален в несгодите мъж. Погледът на Роксбъри остана прикован в широката златна гривна, обсипана със смарагди, която красеше дясното му рамо. Дукът вдигна обкованата със злато лупа, която висеше на черна панделка около врата му, и огледа внимателно странното украшение. Прекрасна изработка, установи мълчаливо той, в никакъв случай не европейска. По известни признаци на изхабяване заключи, че е от отдавна минали времена.

— Чудесна е.

Джейсън се ухили на тази суха забележка, закопча ризата си и промърмори:

— Ти, стара лисицо! Сигурен съм, че умираш от любопитство да научиш нещо повече за ацтекската ми гривна.

— Наистина ли е от ацтеките? — попита заинтересовано дукът.

Джейсън кимна и обясни:

— Намерих я преди години в пустошта на Нова Испания. Мога само да предполагам как се е озовала там. Омагьоса ме от пръв поглед и оттогава не я свалям. Стана ми нещо като талисман.

— Мислиш ли, че крадецът е търсил нея?

— Съмнявам се. Не я показвам всекиму — отговори иронично Джейсън.

— Освен на всички млади дами, пред които сваляш не само единия си ръкав. Като си помисля например за твърде склонната към плътски наслади Елизабет Маркъм, съюзницата на Клив Пендълтън…

— Чичо!

— Няма нищо, момчето ми. Лично твоя работа е пред кого се разсъбличаш. Само не забравяй, че Пендълтън е сериозен противник. Не знаеш ли някой приятен начин да изчезнеш от Лондон, докато аз изясня нещата тук?

— И без това смятах днес следобед да замина в провинцията.

— Аха. Ловната компания в Браунли, прав ли съм?

— Чичо, твоето всезнайство започва да ме нервира.

— Поканен ли си?

— Да. Баримор и Харис са вече там. Аз обаче няма да живея в имението Браунли, а в близката странноприемница.

— Днес следобед, казваш?

— Да. Да отложа ли тръгването?

— Не, не, Джейсън, напротив! Не позволявай дребни неприятности като тази да нарушат плановете ти. Потегляй!

— Какво ще кажеш за мъртвеца в стаята ми?

— Ти и без това очакваш аз да свърша всичко, нали? Нека Пиер събере вещите, от които се нуждаеш за пътуването; за всичко останало ще се погрижат моите хора. Те скоро ще бъдат тук.

Джейсън се ухили измъчено.

— Знаеш ли, когато ти си наблизо, имам чувството, че съм някой провинциален глупак. Вече от доста години насам се справям сам с проблемите си. Не ми харесва, че си ме опаковал в памук.

Роксбъри се усмихна невинно.

— Не си прав! Смятам, че в момента ще си по-полезен в имението Браунли, особено като знам, че там ще бъде и веселата вдовица. Ако имам нужда от теб, незабавно ще те уведомя.

И така, следобед Джейсън се качи в каретата заедно с Аманда и баба й, сякаш нищо не се бе случило. Придружи двете дами до голямата къща в Браунли, после се настани в странноприемницата „При лисицата“, където му бяха отредили почти целия втори етаж: две големи спални с гардеробни, дневна и столова. Квартирата на Пиер беше в края на същия коридор.