Шърли Бъзби - Сърце за продан

Но Морган нямаше подобно намерение. Той дори реши, че идеята да я признае за своя жена не бе толкова неподходяща. Така той принуждаваше малката интригантка да заеме последните си отбранителни позиции и я подканваше да свали картите си.

— Какво ще стане, ако аз върна зестрата ви? — попита той ненадейно.

— Ще си заминем незабавно — отговори Леони със свито гърло.

Това ли бе нейното най-съкровено желание? Все пак при мисълта, че никога повече няма да го види, Леони почувства, че отмалява.

— Аха — присмя се той. — На практика — делова сделка! Давам ви вашите пет хиляди златни дублона и вие изчезвате. Обетите, които произнесохте на сватбата, нямат никакво значение за вас, нали?

Леони гордо вдигна глава.

— Абсолютно никакво, господине. И никога не са имали! А навремето нямаха смисъл и за вас. Бяхте много склонен да приемете моите условия. Дори признахте, че също не държите на този брак. Това бе сделка, която сключихме за взаимна изгода, но досега от нея печелите само вие. И ако не ми върнете тези пари преди края на седмицата, ще бъда принудена да се обърна към правосъдието.

— Какво? — изрева Морган и стисна китката й. — Не прекрачвайте всички граници, мадам! Не ме предизвиквайте, за да не получите повече, отколкото желаете.

— Аз не искам нищо от вас — изстреля през зъби Леони и одраска ръката, която стискаше нейната като с клещи. — Искам единствено това, което ми дължите! И ще направя всичко възможно, за да го получа!

Докато тя се мъчеше да се освободи, Морган почувства горещото й тяло срещу своето и въпреки презрението, което изпитваше към нея почувства, че неговото тяло отговори незабавно. Тя бе почервеняла от ярост, но Морган сметна, че е по-привлекателна отвсякога.

— Всичко ли? — прошепна той. — И ще изтърпите дори прегръдките на вашия съпруг?

— Не! — извика Леони, като се извиваше, за да освободи ръката си. — Не съм проститутка, която можете да купите. Тези пари са мои и вие трябва да ми ги върнете. Длъжен сте!

— Може би ще ви ги върна… някой ден. Но първо искам да се уверя за какво точно плащам!

Съпротивата на Леони ставаше все по-яростна. Пламналият му поглед ясно говореше за намеренията му. Тя го удряше със свободната си ръка, но Морган определено бе решил да опита отново вкуса на устните й, преди да я пусне.

Свободната му ръка хвана меднорусата грива и прикова главата й. Устните му потърсиха нейните. При допира Леони потръпна с цялото си тяло, но цялата се стегна и отказа да отговори на целувката му.

— Отвори устни, отпусни се — промълви Морган. — Искам те цялата… Искам да те вкуся, да вдишвам от теб…

Устните му се плъзнаха по шията й и езикът му нежно погали вдлъбнатинката под ухото й. Морган усети, че Леони се задъхва и тази реакция, прибавена към желанието на собственото му тяло, разбунтува страстта му.

— Само преди миг бяхме готови да се разкъсаме — измърмори той. — А сега те държа в ръцете си и единствената ми мисъл е как да се слея с теб!

Леони започна да трепери. Думите, които той произнесе, извикаха в съзнанието й много ярки спомени, които сломиха съпротивата й. С въздишка тя се остави на ласките му.

Почукването на вратата като че ги отрезви, сякаш ги заля ледена вода. Леони замръзна в прегръдката на Морган, който изруга невъздържано, щом чу гласа на Доминик, който искаше разрешение да влезе.

— Брат ми пристига точно навреме! — подигра се той. — Още пет минути и би прекъснал много по-сериозно занимание!

Леони бе поруменяла от неудобство. Тя извърна очи и произнесе с накъсан глас.

— Това не променя нищо, господине. В момента не можем да поговорим, но трябва да уредим този въпрос възможно най-скоро.

— Не смятам, че нашето положение може да се уреди просто с един разговор — възрази Морган. — Затова приемете да останете моя съпруга още няколко седмици, скъпа!

Леони отвори уста, за да му възрази, но Доминик влезе и тя замълча. Изгледа с убийствен поглед Морган, бързо се отправи към вратата и изчезна.

Доминик замислено проследи излизането й, после се обърна към брат си.

— Доста време ти бе необходимо, преди да ме поканиш да вляза — отбеляза той. — Появата ми май не бе уместна?

— Я си затваряй устата! Не съм в настроение да откликна на хумора ти!

— Извинявай. Ще дойда пак, когато твое величество е по-благосклонно настроен.

Морган се засмя.

— Признавам, че настроението ми е отвратително — заяви той, — но ти нямаш нищо общо с това. Сбърках, като си го изкарах на теб. Съжалявам!