Шърли Бъзби - Сърце за продан

Морган невъзмутимо изчакваше, като несъзнателно се възхити на прелестта й. Жълтата ленена рокля подчертаваше златистия тен на кожата й и червеникавото злато на косите й. Зелените очи, изпъстрени със златисти точици, гледаха умолително, но решително.

Появяването на Леони в личните му покои го смути, но след като изненадата премина, мислите, които бяха прогонили съня му, отново завладяха съзнанието му. Той изпитваше бясно желание да я разобличи заедно с виновника за цялата бъркотия. Под маската на непроницаемост той кипеше — беше бесен и срещу нея, и срещу себе си. Упрекваше се, че се е поддал на нагона и най-вече, че за втори път е омагьосан от чара на едно порочно създание. Тази мисъл му подейства като шепа сол върху открита рана.

Вчера той бе проявил достатъчно непредпазливост и не бе видял капана, който му бе заложила. Днес подушваше клопката и цяла сутрин се проклинаше, че е оставил тялото си да вземе връх над разума му. Печалният опит със Стефани почти се бе изличил от паметта му. Но сега бе нащрек и изобщо нямаше намерение да забравя, че тази вещица се стреми единствено към парите му.

Как щеше да поправи злото, което сам си бе причинил, признавайки я за своя жена? Той още не знаеше, но бе убеден, че ще намери някакъв начин рано или късно. През това време трябваше да се задоволи с радостта от мисълта, че с умишленото си попадане в мрежата на своите противници, е объркал плановете им.

Фактът, че Леони го преследва упорито и в кабинета му, го изпълни със странно чувство на удовлетворение. Встъплението й доказваше подозрението, че тя най-после щеше да говори откровено. И Морган едновременно се разкъсваше между желанието да си изясни положението и дразнещото усещане, че още не е готов да я зачертае от съществуването си.

Той безсрамно я съблече с поглед. Не, още не. Тя му дължеше нещо за всички беди, които му причини, и той смяташе да я накара да си плати, преди да се отърве от нея. Дори ако цялата история му излезеше скъпо, той държеше да получи нещо срещу парите си.

— Страхувам се, че не разбирам — каза той най-накрая. — Лично аз мисля, че нещата вървят прекрасно, особено като се сетя за вчера следобед.

Леони стана тъмночервена.

— Не дойдох да обсъждаме случилото се вчера — възрази тя. — Това бе грешка, давам си сметка. Грешка, която повече няма да се повтори. Гарантирам ви, господине.

— Но нали съм ваш съпруг, скъпа? — попита Морган нежно, но интонацията му съвсем не подхождаше на заплахата в очите му. — Все пак нали нямате намерение да ме лишите от съпружеските ми права?

Леони направи опит да сдържи гнева си. Тя прояви достатъчно глупост, въобразявайки си, че е влюбена в него. В действителност той бе толкова противен, както и в деня на сватбата им.

— Ето какво точно оправдава постъпката ми, господине — отговори тя, като гласът й трепереше от яд. — Никога не съм смятала да оставам тук като ваша законна съпруга. Дойдох в Начес единствено за да получа парите, които ми дължите… и за нищо друго!

— А, да, парите… разбира се — измърмори Морган. — Питах се кога ще се осмелите да подхванете тази тема.

Леони почувства как кръвта се оттегля от лицето й. Направи огромно усилие, за да се овладее, и отговори беззвучно.

— Ако считате, че злоупотребявам с вашето гостоприемство, повярвайте ми, че съжалявам. Но ще си позволя да ви припомня, че повдигнах този въпрос още с пристигането си в Начес.

— Точно така — съгласи се Морган и вътрешно отбеляза, че всичките му мрачни прогнози се сбъдват. — Колко глупаво от моя страна, че забравих. При това вашето искане бе достатъчно ясно.

Сега Морган бе сигурен, че е отгатнал намеренията им. Всяка дума на Леони го потвърждаваше. Те явно бяха решили да не губят повече време и да измъкнат възможно най-бързо определената сума. Чудеше се колко други мъже са били изнудени по този начин. Може би те също се бяха опитвали да се отърват и да ги хванат в собствения им капан. Не, едва ли. Но този път си имаха работа с достатъчно прозорлив и опитен конспиратор, който нямаше да играе по тяхната свирка, или поне не така, както очакваха.

— Да, господине, прекалено ясно — каза нетърпеливо Леони. — Нямам никаква друга причина, за да стоя тук. Спомнете си, че ние се споразумяхме да не се месим в живота си.

Морган не помръдна, но лицето му толкова красноречиво изразяваше презрението му, че Леони усети, че се бяха върнали там, откъдето бяха тръгнали — на техния сблъсък вечерта на бала. Всичко останало бе изчезнало. Случилото се вчера сякаш не бе станало. Тя дори помисли, че Морган ще възобнови твърдението си, че никога не се е женил за нея.