Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Правил ли си го преди? — Морган се хвана за тази последна надежда.

— Не — призна последният. — Пак повтарям, рискът е огромен.

Морган обърна глава и с невиждащи очи се взря в огъня. После се обърна към старата жена.

— Мейвис? — хрипливо прозвуча гласът му.

— Това е единственият им шанс, Ваша светлост. Виждате, че тя отслабна съвсем. Ако чакаме още, въобще няма да се справи. Нека докторът й помогне!

— Добре — спокойно каза мъжът, а сърцето му кървеше.

— Ще трябва да я държиш, Морган — разпореди се баронът. — Дръж я здраво, каквото и да се случи.

Изми грижливо ръцете си и нервно махна завивката от безпомощното тяло в леглото. После кимна към Морган и той хвана здраво китките на ръцете й. Прикова я в постелята и се надвеси над нея.

— Алиса, сърце мое, чуваш ли ме?

Клепачите й потрепнаха, повдигнаха се мъчително и след като облиза пресъхналите си устни, тя изхриптя:

— Свърши ли се вече, Морган? Бебето излиза ли?

Душата му проплака, но лицето му остана твърдо.

— Всичко е към края си, скъпа, но бебето се нуждае от малко помощ. — Опитай се да стоиш спокойно, любов моя. Барон Уелс ще се погрижи за останалото.

— Добре — доверчиво се съгласи тя.

След това стаята се изпълни с ужасяващите й писъци.

— Морган — крещеше тя неразбираемо. — Спри го, моля те! Какво прави с мен този човек. Умолявам те, накарай го да…

Баронът работеше възможно най-бързо, като се опитваше да не обръща внимание на воплите й. Алиса сякаш агонизираше, очите й се замъглиха, молбите отслабнаха.

Дукът вече реши да каже на лекаря да спре с изтезанията, когато се чу триумфиращ вик.

— Направих го! Мисля, че успях! — Баронът повдигна глава и изтри с ръкав капките пот от челото си.

Алиса се бе отпуснала в ръцете на Морган, тялото й изглеждаше разкривено и безжизнено.

— Алиса! — изкрещя Морган.

— Тя е само припаднала, Ваша светлост — през сълзи каза Мейвис. — Нека си почине малко, преди да я разбудим.

Но Алиса дойде в съзнание сама. Силна контракция сепна изнемощялото й тяло.

— Събери дъх и напъни — посъветва я лекарят. — Бебето е добре и сега ще може да мине през родилния отвор.

Алиса сграбчи ръцете на Морган и напрегна мускули. И най-накрая всичко стана много бързо — главата на бебето се появи, после и цялото телце. Стаята се изпълни с благословен бебешки плач.

Морган го чу и си помисли, че това бе най-прекрасният звук на света.

— Момиче — обяви барон Уелс с възхищение и подаде бебето на Мейвис.

— Момиче! — повтори Морган, повдигна Алиса и я притисна до сърцето си. Най-после се бе свършило.

Бебето се бе родило, Алиса бе жива. И мъжът повдигна глава в безмълвна молитва.

— Не мога да повярвам — слабо прошепна Алиса. — Тя добре ли е?

Морган се разсмя високо.

— Доколкото чувам, гласът й е прекрасен.

— Чудесна е — Мейвис подаде току-що изкъпаното бебе на Алиса.

— О, Господи — промълви младата майка през сълзи.

Морган ги обгърна с големите си ръце, а очите му преливаха от щастие.

— Толкова е мъничка — възхитено докосна той дъщеря си.

— Не си разочарован, нали, Морган? — с безпокойство попита Алиса.

Морган я изгледа шокиран:

— Разочарован?

— Че не е момче, имам предвид.

— Боже Господи, не! — искрено извика дукът.

Мейвис взе бебето от ръцете на Алиса и го подаде на Морган.

— Полежи тук — каза тя. — А аз ще трябва да се погрижа за майка ти.

Морган щастливо приюти бебето и нежно го залюля в прегръдката си.

— Така добре ли е? — обърна се той към барона.

Несигурността бе изписана върху лицето му.

— Чудесно — засмя се лекарят. — Дръж я по-близо до тялото си, Морган. И прикрепяй вратлето и главичката й.

Дукът изпълни указанията и с удивление наблюдаваше как малкото същество доверчиво се сгуши на гърдите му, след което се усмихна с изящните си устни. Силно чукане на вратата го стресна и като видя, че Мейвис и баронът са заети с Алиса, Морган извика с мощен глас:

— Влизай!

— Съжалявам за безпокойството — колебливо започна старата дукеса, — но се тревожим толкова много, а преди малко ми се стори, че чух нещо… О, Морган! — старата дукеса удивено се взираше в ръцете му, които държаха детето.

— Ела, бабо — извика Морган. — И вие също… Трис, Каролайн, искам да се запознаете с някого.

Дукът стана, за да им покаже бебето.

— Толкова е красива — изгука дукесата и нежно погали малката главичка.

— Е, какво е, Морган? Момче или момиче? — попита Тристан.

— Момиче, разбира се, не виждаш ли Трис? — отговори гордо бащата.