Ейдриън Басо - Интимно предателство

Острата болка я разбуди след обяд. Опита се да седне в леглото, но я прободе още по-силно. Погледна към порцелановия часовник на полицата над камината. Беше два часът. След ободряващата разходка с Морган Алиса се бе върнала в дневната. Бе се почувствала твърде изморена и се излегна на канапето. Само за няколко минути.

Сега разбра, че бе заспала дълбоко. Стисна здраво страничната облегалка и решително се надигна. Дали Морган и Тристан бяха заминали за Чартър Оукс?

Острата болка сякаш се пръсна в корема й и тя седна обратно. После усети гаденето. В този момент съвсем неочаквано се появи Тристан.

— О, вече си будна — весело каза той. — Работата ми ме задържа тук и не успях да се приготвя и да отида с Морган. Надявах се да ми правиш компания за обяд. Идвах преди час, но ти спеше. И нали съм си джентълмен, потиснах глада си, но ето ме пак. Боже господи, Алиса, какво има? — нервно попита мъжът, като чак сега забеляза посивялото й лице и конвулсиите на тялото.

— Мисля, че е бебето, Трис — успя да проговори тя, когато си пое дъх. — Тръгнало е.

— Сега? Ще раждаш сега? — Лицето му се изкриви в ужасена гримаса. — Не е възможно. Твърде рано е.

— Знам, Трис — процеди през зъби от болка Алиса. — Но нещо явно не е наред.

— Глупости, Алиса. — Гласът му вече бе спокоен и твърд. — Бебето само решава кога е най-подходящият момент да излезе — убедено каза Тристан и се прокле за предходните си прибързани думи, които я бяха разстроили.

След това се втурна и позвъни за Бърк. Почувства голямо облекчение, когато икономът се появи.

— Дукесата, Бърк — съобщи спокойно Тристан. Раждането започва. Съобщи на баба. Веднага! — разпореди се той.

Възрастният човек загрижено погледна към Алиса, седнала сковано в края на канапето.

— Старата дукеса е на гости у викария, Ваша светлост!

Тристан нервно прокара пръсти през косата си.

— Вярно. Бях забравил. И Каролайн е с нея. Добре, повикай тогава мисис Глиндън.

Знаеше, че тази жена не е най-подходящият човек за случая, но отчаяно се нуждаеше от нечия помощ.

— И мисис Глиндън е с тях, Ваша светлост!

Раменете на Тристан увиснаха. Само не се паникьосвай! Алиса се нуждае от теб!

— Тогава ни изпрати Мейвис, Бърк!

— Мисис Кийнли и Мейвис са в града, за да пазаруват, сър! — икономът се взираше нещастно в килима.

— По дяволите! — нахвърли се върху него Тристан. — Има ли поне една проклета жена в този замък?

— Тристан, моля те, спри да крещиш на бедния Бърк. Вината не е негова.

Алиса намираше ситуацията за безкрайно смешна, но още една, по-силна контракция прекъсна гласа й.

— Извинявай, Бърк. Моля те, нареди на Джанет да дойде.

Момичето бе много младо, но имаше ли друг избор?

Икономът изглеждаше най-отчаяният човек на света.

— Джанет е с Мейвис и мисис Кийнли, Ваша светлост.

Тристан прехапа долната си устна и се опита да сдържи истеричния смях, напиращ в гърлото му. Това бе невъзможно да се случи с него! В този момент стенанието на Алиса го върна в реалността. Изправи глава и се втурна към предизвикателството, което животът му поднасяше.

— Изпрати някого незабавно със съобщение за дука — започна да командва той с трениран от службата си в армията глас. — Веднага да тръгнат за баба, барон Уелс и Мейвис. Всички без бавене да се прибират в замъка. Аз ще остана с дукесата колкото е необходимо.

— Много добре, господарю! — Икономът се затича да изпълнява разпоредбите на Тристан.

Младият човек се приближи до канапето и се приведе объркано над жената:

— С какво мога да ти помогна, Алиса? — меко попита той.

— Не знам, Трис — накъсано прошепна тя. — Може би трябва да се кача горе.

— Да. Чудесна идея. — Бе доволен, че най-после имаше какво да свърши. — Хвани се здраво за ръката ми. Ще ти помогна да се изправиш.

Алиса пое дълбоко дъх и направи каквото се искаше от нея. С последни сили се надигна, а той веднага обви другата си ръка около кръста й. Бавно тръгнаха към вратата.

— Трис! — разтревожено го извика тя и го погледна с недоумение. — Нещо странно става.

Той проследи погледа й и видя малката локвичка на пода.

Алиса се взираше стреснато в очите му и отказваше да разгледа по-подробно килима.

— Кръв ли е? — ужасено прошепна мъжът.

— Не, не мисля така — отговори тя, като напрягаше паметта си да си спомни каквото и да било от това, което бе чувала за ражданията. — Трябва да е околоплодната вода.

Тристан издиша бавно. Нормално ли бе това, или щеше да създаде проблеми!