Ейдриън Басо - Интимно предателство

— И няма да бъде нелоялно, ако се надявам, че Алиса ще роди момиче?

— Нормално здраво момиченце?

— Разбира се, че да!

Той й се усмихна с най-хубавата си усмивка.

— Не виждам защо не. Това ще си бъде нашата малка тайна.

Тристан нежно прегърна жена си, което й показа, че наистина й е простил.

Старата дукеса сияеше от доволство и щастие, седнала царствено начело на огромната махагонова маса.

От двете й страни бяха Морган и Тристан, до тях се бяха разположили съпругите им. Присила бе заела срещуположното място, на другия край на масата.

Двете двойки се появиха със закъснение, но дукесата въобще не се разстрои, особено що се отнасяше до Морган и Алиса. По-големият й внук изглеждаше по-отпочинал откогато и да било, а Алиса блестеше повече от ослепителната огърлица с огромни диаманти на шията й. Както винаги Тристан и Каролайн имаха очи само за себе си, но старата жена бе доволна да забележи промяната у по-младата си снаха. Тя сякаш се опитваше да компенсира предишната си грубост към Алиса, държеше се мило и любезно. Каролайн наистина подхващаше теми, които биха интересували и Алиса и изискваха участието й в разговора.

Да, понякога животът наистина си заслужава, мислеше си старата дукеса, докато ги наблюдаваше. Тя напълни чашата си и бавно се изправи.

— Скъпи деца — започна със силния си, ясен глас. — Бих искала да вдигна тост — изчака всички да се изправят и продължи: — За новата дукеса на Гилингам. И за дука. За тяхното дълголетие, здраве и щастие!

— За дука и невестата му — весело каза Присила.

— Наздраве! — Тристан отпи шумно от виното си.

— И за обичните ми Тристан и Каролайн! — още по-силно извика дукесата. — Здраве, дълголетие и щастлив живот!

— Тристан и Каролайн — повтори Морган и напълни чашата си отново. — И за теб, бабо! За безкрайната ти любов, доброта и най-вече за огромната ти мъдрост!

Старата дукеса усети сълзите да напират в гърлото й, когато всички останали обърнаха глави към нея с пълни чаши във вдигнатите си ръце. По всяко лице се четеше нежна обич и привързаност.

„Наистина съм благословена! — въздъхна старата жена. — Моля ти се, Господи, нека това продължи до края на дните ми!“

През следващите няколко седмици Алиса постепенно привикна с новата си роля на дукеса. Всъщност Рамсгейт Касъл се управляваше много умело от обединените усилия на мисис Кийнли и иконома Бърк и младата жена не искаше да се намесва без нужда. Старата дукеса остана в замъка и Алиса й Морган бяха много щастливи, че баба им предпочете тяхната компания, вместо да приеме поканата на Тристан и Каролайн и да прекара останалата част от сезона в Лондон.

Връзката им с Морган придобиваше нови измерения, въпреки че все още бе далеч от взаимното доверие и искреността, които младата жена считаше за основа на един брак. Алиса пазеше любовта дълбоко в сърцето си и даваше израз на чувствата си само когато обстоятелствата го изискваха. Но какво изпитваше Морган към нея, си беше пълна загадка. Да, той наистина бе привързан към жена си и тя искрено се надяваше, че някой ден тази привързаност ще се превърне в любов.

Засега Алиса се опитваше да не мисли за нищо друго, освен за предстоящото раждане. В една студена ноемврийска утрин тя седеше в дневната и редеше бод след бод — изящната бродерия украсяваше дрешка за бебето. Каролайн, пристигнала с Тристан предната вечер, й правеше компания.

— Това е истинско изкуство — отбеляза Каролайн, докато нежно галеше малката дрешка. — Съмнявам се, че въобще притежавам такова търпение. Ти го правиш толкова изящно.

— И аз самата се учудвам — усмихна се Алиса. — Мисля си, че е от бременността — кара ме да върша неща, които никога не съм мислила, че мога.

Каролайн я погледна със симпатия:

— Чакането трябва да е влудяващо.

— Така е — съгласи се с готовност Алиса. — Единственото, което ме поддържа, е, че скоро ще се свърши. — Тя нежно потупа корема си. — А и заради нещо прекрасно…

— Кое е прекрасно? — Морган тъкмо влизаше в дневната, когато дочу последните й думи.

Погледна към жена си, за да се увери, че е добре. Не изглеждаше бледа, но лицето й бе изтощено — тъмни кръгове обграждаха очите й.

— Добре ли спа? — попита той, сякаш бяха сами.

— Чудесно — излъга тя, като избягваше погледа му.

— Трябваше да ме извикаш — каза Морган и се наведе да я целуне. — Щях да поседя при теб.

— Нямаше причина да те безпокоя — тихо настоя Алиса, пое дълбоко дъх и нервно прокара иглата през фината материя.