Ейдриън д'Аже: Кодексът на маите

Виена, 2008 година

Застанала до прозореца, Алета Вайцман се взираше в падащия сняг и обмисляше бъдещето, обзета от мрачни предчувствия. Зимата подрани тази година и режещият вятър откъм Дунав размяташе вихрушки над старите калдъръмени улици на квартала Щефансдом. Но не ледените повеи тревожеха археоложката от Гватемала. Нейните проучвания на древната цивилизация на маите я бяха убедили, че те са завещали страховито предупреждение. Дядо й бе посветил голяма част от живота си на опитите да го разгадае. А сега тя бе открила ново парченце от мозайката. Алета дойде във Виена за международна конференция, посветена на маите, и се възползва от случая да прегледа библиотеката на дядо си. Попадна на екземпляр от книга на физика Ервин Шрьодингер с посвещение от автора. Любопитна да научи още нещо за този приятел на милия й дядо, Алета разгърна книгата и измежду страниците паднаха пожълтял лист с бележки и малка снимка на нагръден кръст.

Текстът, написан с четливия равен почерк на Леви Вайцман, прикова вниманието й.

„Редицата на Фибоначи може да бъде открита в конструкцията на всички пирамиди и храмове на маите.“

„Гръцката буква «фи» — ако искаш да намериш Кодекса на маите, търси «фи» и средата на златното сечение — Пакал.“

Тъй значи… „Търси «фи» и средата на златното сечение — Пакал.“ Но кой е Пакал? За дядо й не бе присъщо да прикрива мислите си с подобие на код. Предположи, че той не е намерил отговора на загадката и просто я е записал дословно. Но защо листът е бил скрит в книга? Да не са му попречили неочаквано? Алета обърна снимката на нагръдния кръст, обаче на гърба й не бе написано нищо. Баща й спомена този кръст веднъж, когато отидоха да ловят риба на езерото Атитлан. Нацистите отнели фамилната скъпоценност, още когато бил момче. Тя въздъхна, тъмнокафявите й очи се помрачиха от тревога. Смъртта на нейния баща още я гнетеше всеки миг.

Къртис О’Конър фокусира бинокъла малко по-добре и се вторачи в жената до прозореца в апартамента на последния етаж. Каквито и тайни да криеше тази доктор Вайцман, рече си Къртис, не можеше да й се отрече, че е висока, млада и необикновено красива. Дългата черна коса падаше на раменете й и отчасти засенчваше прекрасните черти и мургавата кожа на овалното й лице. Струваше му се, че е улисана в мислите си, докато очите й се взират неспокойно в нощта навън.

Агентът на ЦРУ О’Конър също не можеше да се оплаче от външността си. Висок метър осемдесет и пет, той пращеше от сили и мускулите му изпъкваха. И неговото лице беше загоряло, а в очите му играеше измамна палавост. По произход беше ирландец и някога имаше намерение да се занимава с микробиология. Свикнал да не разчита на чуждо мнение, Къртис беше сред най-проницателните хора в ЦРУ. Задачата да ликвидира доктор Вайцман го смути от самото начало. И сега не преставаше да се пита защо началниците му на седмия етаж в Лангли искат да премахнат тази хубавица.

Погледът на Алета се зарея над „Юденгасе“ към „Свети Рупрехт“ — най-старата виенска църква, но не забеляза мъжа в сянката на обраслата с бръшлян камбанария. Питаше се какъв е бил животът тук по време на нацисткия терор. Тя знаеше, че преди десетилетия тесните улички на стария квартал са приютявали еврейската общност на града. Сега тук се бяха разположили магазини за скъпи дрехи и всевъзможни барове и дискотеки, на които туристите от цял свят лепнаха прякора „Бермудския триъгълник“. Говореше се, че клиенти на баровете изчезвали понякога от „Юденгасе“ в късните часове на нощта. Обикновено се появявали отново след ден-два, посмачкани и доста по-безпарични, но иначе невредими. В по-зловещия Бермудски триъгълник на Атлантическия океан — на североизток от древните земи на маите в Гватемала и полуостров Юкатан — понякога изчезваха безследно цели кораби и самолети. Ако Алета можеше да се досети някак, че всяко нейно движение се следи, виенският „Бермудски триъгълник“ щеше да й се стори не по-малко опасен от океанския.

Тя се опитваше да не прибързва с изводите за предсказаното от маите и наближаващо страшно бедствие, но не й беше лесно да пренебрегва трупащите се научни данни, които май потвърждаваха догадките им. Много от събитията, които маите смятали за предвестници на катастрофата, вече бяха настъпили. Алета се замисли за древната стела — каменния паметник с издълбани по него йероглифи на маите, която бе открила в Националния археологически и етнографски музей в Гватемала. В залите на музея бяха изложени много като нея, но тъкмо тази малка стела привлече вниманието й. Защото беше единствената, на която можеше да се различи буквата „фи“. И ето че попадна на бележката, в която дядо й споменаваше същия знак.