Ейдриън д'Аже: Кодексът на маите

Неособено известна археоложка, ровеща из джунглите на Гватемала, едва ли би трябвало да тревожи някого във Вашингтон. Сведенията в досието изобщо не отговаряха на критерия „пряка заплаха за сигурността“, за да одобри президентът на САЩ неговата задача. Къртис си знаеше, че са скрили много неща от него. Твърде много. Реши да проникне в нейния апартамент. Току-виж, се натъкне на находка, която ще разбули загадката.

Виена, 1937 година

Професор Леви Вайцман извади скъпоценната статуетка от големия сейф, вграден в стената на кабинета, и я сложи на бюрото. Интригуващата фигурка от зелен нефрит с млечен оттенък изобразяваше дървото сейба, което маите бяха почитали като дърво на живота. Сред опорните корени се промъкваше мускулест мъжки ягуар, а в корените имаше пролука, наподобяваща гръцката буква „фи“. Незнайният майстор бе издялал усърдно и плоската корона на дървото. Дългите клони се простираха водоравно в четирите посоки на света. Леви бе виждал често такива дървета по време на експедиции. По високите плата на Гватемала сейба се извисяваше над гъсталака на джунглата и приютяваше най-едрия вид орел. Но в тази статуетка маите бяха заменили орловото гнездо с обсидианова купичка, инкрустирана със злато, в която блещукаше голям кристал.

Апартаментът на третия етаж имаше изглед и към „Щернгасе“, и към „Юденгасе“, отдавна заселена от евреи част на заможния квартал Щефансдом. В ранната вечер снежинки обсипваха паважа под прозорците. Умислен, Леви рееше поглед, пъхнал ръце в джобовете си. Макар и прехвърлил петдесетте, археологът можеше да се мери по сила и издръжливост с далеч по-млади мъже. Сивеещата му коса беше вчесана назад и откриваше овалното лице, а побелелите мустаци и брада бяха спретнато подрязани. Леви намести очилата на носа си и пак се вторачи в статуетката. Съдейки по изработката и други белези, тя бе създадена около 850 година от новата ера, когато маите обитавали големия град държава Тикал, насред джунглите на днешна Гватемала.

През лятото на 1936 година Леви намери статуетката в тайник на Пирамида I — една от многото гробници в Тикал. Знаеше, че рано или късно ще се наложи да съобщи за находката, но той беше убеден, че в нея е скрита древна тайна и искаше първо да я разгадае.

— Мили, време е за вечеря. Децата губят търпение.

Петнайсет години по-млада от съпруга си, Рамона Вайцман имаше свое призвание като една от най-търсените моделиерки и шапкарки във Виена. Продаваше изделията със своята марка само в собствения си бутик на първия етаж в същата сграда. Висока и стройна, с тъмна къдрава коса и тъмнокафяви очи, Рамона излъчваше топлота и обаяние.

— Леви, цял ден се свираш в кабинета — укори го тя меко и изви очи нагоре с досада, щом зърна листовете с изчисления, пръснати по бюрото.

— Разглеждам статуетката и се опитвам да разбера скрития в нея смисъл — обясни Леви. — Помниш ли каква стела открих в Пирамида I?

Рамона се смути едва забележимо.

— Смътно… — Приседна на единствения свободен ъгъл на бюрото и скръсти хубавите си крака. — Показа ми снимки. Онази каменна плоча със завъртулките, точките и чертичките, нали?

— Йероглифи и цифри на маите — поправи я Леви усмихнат. — Почти сигурен съм, че се отнасят до зимното слънцестоене, и се питам дали статуетката не е свързана някак с този момент от годината.

Леви отнесе статуетката до широката маса, на която бе направил модели на главните постройки в Тикал, и я сложи върху Пирамида I.

— Макар че нямали телескопи, маите били забележителни астрономи и това личи по съграденото от тях. По време на зимното слънцестоене пирамидите в Тикал и слънцето са на една линия с близкия връх Виктория — посочи той дървените модели. — Всяка пирамида е част от някаква матрица, разбираш ли? Например ако застанеш върху Пирамида IV преди изгрев на 21 декември, слънцето ще изгрее точно над върха на Пирамида III, а по залез ще се случи обратното.

— А това какво общо има със статуетката?

— Още не знам, но подозирам, че част от отговора е скрит в този кристал.

— Моля те да ме извиниш, Леви — промълви Рамона кротко, за да не засегне увлечението му по всичко, свързано с маите, — но това е твърде грозно изображение на дървото. Все пак сейба е високо, величествено дърво, а това тук е ниско и тантуресто.

— Високо е точно 33,98 сантиметра и широко 21 сантиметра — потвърди Леви. — Съотношението не е случайно. Ако разделиш 33,98 на 21, получаваш 1,618.