Ейдриън д'Аже: Кодексът на маите

Алета дръпна тежките плюшени завеси. Чудеше се дали да не поскита по улиците на красивата австрийска столица, но се отказа, макар и да не се безпокоеше какво би могло да й се случи навън нощем. Виена се славеше като един от най-безопасните градове в Европа. По-скоро искаше да се наспи преди откриването на конференцията, на която неколцина изследователи щяха да представят своите опити да разшифроват йероглифите на маите. Известният експерт по историята на маите Матиас Дженингс също щеше да говори през първия ден и докладът му беше озаглавен „Митът за маите“. Алета не понасяше високомерния йезуит, който смяташе маите за кръвожадни и войнствени диваци, но той винаги предизвикваше разгорещени спорове и привличаше журналистите. Тя предвкусваше поредната възможност да оспори публично възгледите му.

Взе чашата с вино от мраморната лавица над камината, обърна се и усети как една от дъските на пода помръдна под тежестта й. В друг момент присъщата на археоложката любознателност би я подтикнала да провери какво има там, но я налягаше умората, натрупана в дългия полет от Гватемала. Алета отиде в спалнята. И тенекиената кутия, скрита от дядо й под тази дъска през 1938 година, си остана на мястото, което я опази от щурмоваците на Хитлер, нахълтали в апартамента преди повече от седем десетилетия.

Къртис О’Конър се дръпна от скриващата го камбанария, слезе по заледените стъпала и успя да се качи веднага в старичък трамвай. Настани се на дървената седалка и докато трамваят дрънчеше по прочутата „Рингщрасе“, той се загледа в заснежените покриви на операта и парламента. Каза си, че изисканата австрийска столица не може да му омръзне. Слезе на „Кертнер Ринг“ и повървя малко пеша до хотел „Империал“, някогашния дворец на принц Филип фон Вюртемберг.

Никита Хрушчов, Индира Ганди, Лиз Тейлър и Ричард Бъртън бяха отсядали тук, както и Брус Спрингстийн, Мик Джагър и Хилари Клинтън. О’Конър бе чувал онази история, според която през 60-те години младият Рудолф Нуреев попитал за стая, но му отказали. По онова време в „Империал“ смятали джинсите за неприемливо облекло. Съвсем случайно, в този миг пристигнал лорд Сноудън и разпознал изгряващата балетна звезда. Сноудън го поканил в бара и Нуреев получил стая в хотела.

Къртис се насочи към същия този оскъдно осветен бар и едно русо момиче в елегантната маслиненозелена униформа на хотела му се усмихна очарователно. Той й кимна, но сега не му беше до мимолетни връзки. Настани се на меката висока табуретка пред плота.

— Шампанско, Клаус, моля те.

Винаги се стараеше да научи имената на двама души във всеки хотел — старшия камериер и старшия барман.

— „Дом Периньон“ или „Мое“, господин О’Конър?

— Предпочитам „Мое“. Благодаря.

Къртис огледа леко задименото помещение. В отсрещния ъгъл групичка от достолепни австрийци и привлекателните им съпруги се бяха настанили около масичка до прозорец със златистоалени завеси.

— В този хотел май наблягате на златото — подхвърли, стрелнал с поглед ярките златисти еполети на куртката на момичето.

Барманът се подсмихна.

— През войната, когато баща ми работел в този бар, клиентите му били предимно нацисти. Бункерите, където съхранявали златото си, още се използват.

— Пазели са златото си тук ?!

— Хитлер се настанявал в нашия хотел, когато идвал във Виена, а неговият външен министър Рибентроп имал своя канцелария и тук.

Барманът спомена и че след тържественото влизане на Фюрера във Виена по време на „присъединяването“ на Австрия към Третия райх, фасадата била украсена с огромни черно-червени знамена, на които изпъквали пречупеният кръст и имперският орел. След време в гватемалската джунгла Къртис щеше да умува над иронията на съдбата, подтикнала го да се настани тъкмо в този хотел.

— Малцина вече си спомнят, господин О’Конър, че нацистите построили железобетонни бункери тъкмо под този бар. По тунелите можело да се излезе от подземията през скрит изход под „Думбащрасе“.

— Долу бомбардировките не са били страшни — кимна Къртис.

Клаус се подсмихна.

— На „Империал“ му провървяло. И операта, и театърът били разрушени, хотел „Амбасадор“ и старият „Бристол“ също били бомбардирани. Но дори ако „Империал“ бе пострадал, таваните на бункерите били дебели цял метър, тъй че… Вратите са от яка стомана, а въздушните филтри били произведени от „Дрегер“ — същата фирма, която доставила и филтрите за бункера на Хитлер в Берлин. Спомням си как баща ми разказваше, че когато Ото Скорцени спасил Мусолини през 1943 година, довел го в хотела през тайния вход на „Думбащрасе“.