Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Химлер подчерта думите „кодекс на маите“ и „наближаващия край на света“. Спомни си за конференцията на Нордическото дружество през 1933 година. Там се срещна със стар бивш полковник от австрийската армия — Карл-Мария Вилигут. Полковникът му показа пожълтял ръкопис в кожена подвързия, съдържащ откъс от предупреждение:

„Когато всички дървета са отсечени, ще настъпи ден на жестока жега. Пожари ще опустошават все повече земи, трусове ще носят погибел и наводнения. Хората ще се захласнат по удоволствията, вяра ще се сражава срещу вяра, а католическата църква ще бъде унищожена. От неизвестността ще се въздигне принц, свързан с арийците и с древна цивилизация. Той ще носи на гърдите си железен кръст. Именно той ще донесе избавление на своя народ.“

Вилигут твърдеше, че цялото предупреждение се съдържало в прастар кодекс на маите, който тъй и не бил намерен, но би обяснил връзката с миналото и с краха на маите, както и какво трябва да бъде направено, за да не настъпи подобно бедствие в бъдеще. Химлер плъзна пръсти по брадичката си. „От неизвестността ще се въздигне принц… ще носи на гърдите си железен кръст.“ Фюрерът бе награден с Железен кръст за участието си в световната война… Пак се зачете в шифрограмата.

„Не е известно къде е сега кодексът. Папският нунций настоява Ерлихман да подпомага експедицията, като участва официално в нея. Не е ясно засега какви са подбудите на Ватикана, но най-вероятно ги интересува кодексът. Моля за указания, преди да одобря участието му. Подготвяме план за снабдяването и поддръжката на експедицията. Ще бъде необходимо изграждането на летище в Тикал. Ще съобщя подробности възможно най-скоро.“

Колата стигна до първия строго охраняван контролен пункт. Тежката порта се вдигна едновременно с изпружените в приветствие десни ръце на войниците. Тук вече очакваха Химлер.

Още с издигането си на власт нацистите прогониха безцеремонно предишните обитатели на прекрасните баварски планини — сега Оберзалцберг беше същинска крепост на нацисткия режим. Тук беше Бергхоф, любимата планинска вила на Хитлер, а и други висши нацисти като Херман Гьоринг и председателят на партията Мартин Борман също се бяха сдобили с обширни имения наблизо. Още войници вдигнаха ръце отсечено, когато черният мерцедес мина през поредния портал, украсен с орела на Третия райх. Сивкавите каменни здания, които принадлежаха на гестапо, омразната тайна полиция на Химлер, изглеждаха студено заплашителни. Под тях бяха прокопани много километри тунели и построени огромни подземни бункери.

Химлер отвори досието на Леви Вайцман. Дали австрийският професор не криеше нещо, което бе научил за маите? Докато Австрия оставаше извън пределите на райха, не беше лесно да претърсят безнаказано апартамента на Вайцман във Виена. Погледна снимките на жената и децата на професора. Любящ съпруг и баща? Много добре. Това можеше да се използва.

Пътят се катереше на зигзаг между дърветата към „Орловото гнездо“ — поредното инженерно чудо на Третия райх. Това планинско убежище беше подарък за рождения ден на Хитлер и го построиха под личния надзор на Мартин Борман.

Най-сетне Химлер слезе от колата пред входа на дълъг тунел, чиито стени бяха облицовани с мрамор от Унтерсберг. Осветяваха го големи квадратни лампи в готически стил. Двамата часови в униформа на СС, се изопнаха вдървено, а началникът на караула — висок рус унтерщурмфюрер, изпъна рязко дясната си ръка в приветствие.

— Хайл Хитлер, хер райхсфюрер!

— Хайл Хитлер — отвърна Химлер с небрежно подобие на същия жест.

Младшият офицер го придружи в тунела, навлизащ в планинските недра, токовете на ботушите им отекваха по полирания камък. Още двама часови застанаха мирно в края на тунела, където в кръгла зала беше основата на асансьорната шахта. Този асансьор беше украсен с лъскав месинг и тъмнозелена кожа по вкуса на Хитлер, имаше венециански огледала, телефон и голям часовник от подводница. Унтерщурмфюрерът натисна бутона за изкачване и кабината забръмча тихо във високата сто и петдесет метра шахта към „Орловото гнездо“.

Хитлер стоеше на терасата, опрял ръце в каменния парапет и загледан в Австрия отвъд близката граница. Заснежените гранитни върхове на околните планини пронизваха облаците. Химлер различаваше водите на Кьонигсзее далече долу. Обрамчено от планини от три страни, езерото блещукаше под хладните лъчи на зимното слънце.