Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— По възможност с голи ръце.

— Достатъчно е да утвърдите проектите, майн фюрер, и след като подготвим лагерите в Гузен и Маутхаузен, ще можете да се разходите във всеки квартал на Виена, без да се натъкнете на нито един евреин.

Хитлер кимна.

— Добре, добре… Но австрийският канцлер упорства излишно. Заповядах на военните да проведат малка демонстрация на сила по границата, за да омекне. Подготвяме и проекта за договор, който австрийците да подпишат. Забраната върху местната националсоциалистическа партия, която Фон Шушниг наложи, ще бъде отменена, а нашите хора ще бъдат освободени от затвора! — Хитлер удари с юмрук по масата. — Скоро ще започнете строителството там.

Бледите устни на Химлер се изопнаха в студена усмивка.

— А за какви археологически доказателства говореше? — сети се Хитлер.

— Получих шифрограма от нашия посланик. Има вероятност арийците да са играли твърде важна роля във възхода на великата цивилизация на маите.

— Това изобщо не би ме изненадало. Прочетох „Митът на двайсети век“ — книгата е великолепна ! — Хитлер се плесна по крака въодушевено. — Алфред Розенберг е обяснил всичко съвсем точно. Низшата раса на евреите е покварила арийската култура и ние трябва да вложим цялата си душа в усилията да пречистим наново расата на господарите. Полагаме основите на Райх, който ще властва хилядолетия!

Очите на Хитлер заблестяха. Той стана и опря юмруци в перваза на прозореца.

— Именно за тази цел, майн фюрер , обмислям създаването на изследователска организация, която ще проучва и разгласява чистотата на нашето историческо наследство. Ще бъде финансирана предимно с дарения от промишлени концерни като „Байерише Моторен Верке“, които ще отпуснат средства и за археологически експедиции в Близкия изток, Тибет и Гватемала. Ще се възползваме в Гватемала от помощта на австрийския професор Вайцман.

— Вайцман? Фамилията му не е ли еврейска?

— Проучваме произхода му, майн фюрер — уклончиво каза Химлер. — Йероглифите на маите са прекалено неподатлива загадка, а Вайцман е сред най-изтъкнатите специалисти в тази област.

— Не бих му се доверил — завъртя глава Хитлер, — също както не бих се доверил на Феличи или Пачели.

— Не е трудно да го направим послушен. Събрахме сведения за него — има млада съпруга и деца. А щом изпълни задачата си, ще се отървем от цялото семейство.

Хитлер изсумтя одобрително.

— Експедицията ще бъде ръководена от перспективен млад офицер — хауптщурмфюрер Фон Хайсен — продължи Химлер.

— А, да, срещал съм го в Райхстага — кимна Хитлер. — Чудесен младеж. За да възстановим родината от цялото зло, причинено ни от юдейството и християнството, ще се нуждаем от мнозина като него.

Щайнхьоринг, близо до Мюнхен

Висок и рус, с пронизващо сини очи, хауптщурмфюрер Фон Хайсен олицетворяваше представата на Химлер за як мъжага от расата, предопределена да властва. В момента Фон Хайсен стоеше до бара в „Хайм Хохланд“ — първия от така наречените „домове за арийско потомство“. Замислената от Химлер програма предвиждаше в тези домове да бъдат настанявани момичета от добро арийско потекло, които да раждат деца от чиста раса. Той често поощряваше офицерите от СС да се отбиват в домовете, за да оставят там арийското си семе. А за Фон Хайсен „Хайм Хохланд“ беше удобно място, където да преспи с подходяща за него млада жена, без да си лепне сифилис като в някой берлински бардак.

Доктор Райнер Дрехслер — хилав дребосък с нервно потрепващ десен клепач, наблюдаваше равнодушно как едно от поверените на грижите му момичета слага плоча на грамофона. Скоро двойки запълниха дансинга под звуците на сладникав романс. Фон Хайсен тъй и не се бе научил да танцува. „Време е да оставя малко семе“ — рече си той. Сипа си още една пълна чаша уиски „Гленфидих“, като разля малко по барплота. Примъкна се до доктор Дрехслер с чашата в ръка.

— Знойната мацка с червената рокля е за мен. Онази, дето си седи в ъгъла. Запознайте ме с нея — изгъгна той.

Дрехслер сви рамене и тръгна към високата руса жена, която седеше сама до ъгловата маса. Фон Хайсен се заклатушка след него.

— Позволете да ви представя госпожица Катрина Баумгартнер — каза докторът безстрастно.

Катрина вдигна глава. Очите й бяха бледосини, кожата имаше млечнобял оттенък.

— Хауптщурмфюрер Карл фон Хайсен — завалено каза офицерът и неуверено тракна с токове. — Какво пиете, госпожице?