Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Аз нея пия, хауптщурмфюрер — хладно отвърна Катрина и го изгледа презрително.

— Глупости… — Фон Хайсен щракна с пръсти към една от прислужниците в трапезарията. — Червено вино за госпожицата! Откъде сте? — попита и си придърпа стол.

— От Берлин — с нескрито отегчение го осведоми Катрина.

— И защо дойдохте тук? — ухили й се офицерът.

— Включиха ме в програмата „Лебенсборн“, така че нямах избор. Това би трябвало да ви е известно.

— За една жена — назидателно изрече Фон Хайсен — е голяма чест да служи на великия Райх. А аз скоро ще бъда изпратен в джунглите на Гватемала, но това е секретна мисия. Утре ще се срещна с райхсфюрер Химлер, който лично ме избра да изпълня тази задача. Ще търсим археологически доказателства, че арийците са истинските създатели на цивилизацията на маите.

Катрина изви вежди скептично.

— Ще търсим и един таен кодекс, чиито следи се губят от векове — добави Фон Хайсен. — Той може да се окаже извънредно ценен за Райха!

— Щом мисията ви е толкова секретна, не бива да говорите за нея, нали?

— На вас ще се доверя — заяви безгрижно Фон Хайсен. — Участвате в програмата и сте истинска германка. Ако бяхте еврейка или циганка, щях да постъпя иначе…

— Ами ако ви кажа, че мнозина от приятелите ми са евреи и те са почтени хора и добри граждани?

— Щом е така, госпожице, съветвам ви да внимавате какво говорите. Не сте ли чели „Протоколите на мъдреците от Цион“?

— Трябва ли да чета това?

— Непременно. Ще уредя да получите екземпляр. Лично фюрерът изказа одобрението си за книгата… — Той протегна ръка към чашата си и едва не падна от стола. — Е, засега съм принуден да се примиря с участието на професор евреин в експедицията, но полезността му все някога ще се изчерпи. — В трапезарията отекна гърленият му смях. — Тук е твърде шумно — реши Фон Хайсен, надигна се и със замах подаде ръка на Катрина. — Да отидем във вашата стая.

Тя се взря с пренебрежение в лъснатите ботуши, в безупречната черна униформа и стана неохотно.

Фон Хайсен седеше на ръба на леглото и се бореше да изуе ботушите си. Катрина разкопча червената си рокля и я остави да се смъкне на килима в просторната, уютно обзаведена стая. Черното дантелено бельо се открояваше на гладката бяла кожа.

Фон Хайсен зяпна похотливо дългите й крака и най-после се отърва от униформата. Изправи се и залитна към нея. Тя направи крачка встрани, той се спъна и се тръшна на леглото.

— Май не сме много готови, а? — подхвърли момичето.

— Какви ги приказваш?

— Я го погледни — прихна Катрина и се изтегна на леглото. — Така се е свил, че ще ми е трудно да го намеря.

Тя бе пресметнала хладнокръвно риска в подигравката. Знаеше, че колкото по-неистово се насилва един мъж да стигне до ерекция, толкова по-малък е шансът му. Особено ако е надменен, самонадеян офицер. Разбира се, Катрина не подозираше, че и първата приятелка на Фон Хайсен се бе смяла дълго при подобна случка. Оттогава той търсеше утеха в публичните домове.

— Fick dich! — изрева Фон Хайсен и се опита да я удари с юмрук, но тя се изви пъргаво.

Той цапардоса таблата на леглото, кресна от болка и се свлече на възглавницата.

— На ваше място не бих опитала това отново, хауптщурмфюрер. — Катрина посочи бутона на алармената сигнализация, монтиран на нощното шкафче. — Заставиха ме да участвам в програмата, но ако хората от охраната чуят този сигнал, ще дотичат мигом тук. — Тя пак изви вежди. — Е, ще го вдигнете ли най-после? Или искате още една чаша уиски, преди да опитате?

Фон Хайсен се облягаше на възглавницата и разтриваше натъртения си юмрук, а очите му бяха кървясали от гняв.

Катрина стана и отиде при шкафа.

— Хайде, изгълтайте това — предложи и му подаде широка стъклена чаша, напълнена догоре с „Чивас“, — ще ви оправи настроението.

Фон Хайсен я изгледа отровно и наистина опразни чашата на един дъх. Момичето му сипа още уиски и застана пред грамофона, уж да подбере някоя плоча. Когато се озърна, офицерът се бе отпуснал и клепачите му се затваряха.

Сутринта Катрина се измъкна безшумно от леглото, облече се и излезе на дълга разходка. Потисната от безизходицата, тя следваше тясната пътека нагоре по склона, обвит в мъгла.

Наближаваше пладне, когато колата стигна до Касел. Оттам шофьорът зави по долината на Алм, но Фон Хайсен не гледаше откъде минават. Още беснееше заради вечерта, подробностите за която бе вписал старателно в дневника си.

След по-малко от час големият мерцедес спря върху гранитните плочи в двора на Вевелсбург. Фон Хайсен излезе и се протегна, докато оглеждаше яките стени на замъка.