Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— След време този замък ще бъде най-видното средище на науката за расите — заяви той и опря юмруци в каменния перваз. — А село Вевелсбург ще се превърне в град на СС. Този замък ще бъде Ватикана на бъдещия свят! Пожелавам ви приятен престой при нас, професоре — завърши Химлер и отпрати Леви с намусено кимане.

— Искам да потеглите час по-скоро — заповяда Химлер на Фон Хайсен.

— Слушам, хер райхсфюрер. Започнахме да събираме оборудването и припасите и вече се свързах с нашето посолство в Гватемала. Те правят всичко по силите си да отстранят възможните дипломатически пречки.

— Отлично! Генералоберст Гьоринг ме увери, че ще имате на разположение самолет и екипаж по време на цялата експедиция. Дръж под око Вайцман. Този евреин е хитър като плъх и в нищо не бива да му се доверяваш.

— Нямаше ли по-подходящ археолог, хер райхсфюрер?

— Не и такъв, който да му е равен в разчитането на йероглифите на маите. Но щом експедицията завърши успешно, можем да се отървем от него. По-важното е, че се срещнах с папския пратеник Алберто Феличи, който има намерение да ви посети в Гватемала. Феличи е уредил да бъдат отпуснати значителни средства от Ватикана за експедицията, така че отнасяйте се почтително към него. В замяна той поиска отец Ерлихман да бъде включен официално в състава на експедицията. Впрочем Ерлихман е специалист по краниометрия, затова не се съмнявам, че ще ви бъде полезен. Но не бива да му доверяваш повече, отколкото на Вайцман или Феличи.

— Значи да разбирам, че Ватикана има свои цели в тази експедиция?

— Може би. Там проявяват интерес към разкопки, само ако се опасяват от вероятните находки. И ти прочете шифрограмата от нашия посланик в Гватемала. Споменава за изчезнал кодекс, който уж съдържал предупреждение за катастрофа, застрашаваща човечеството. И Вайцман, и Ватикана май имат свои догадки за какво по-точно ни предупреждават маите… Ще видим. Но ако кодексът съществува наистина, евреинът може би ще ни помогне да го намерим.

Тикал, Гватемала, 1938 година

Леви Вайцман погледна към пилотската кабина на самолета. Първият пилот на техния „Юнкерс 52“ бе започнал спускането, но вторият пилот се взираше отблизо в датчиците за горивото.

Леви се извърна на седалката и надникна през големия квадратен илюминатор. Около километър и половина под него рехави сиви облаци се просмукваха в гъстото покривало на джунглата. Вече летяха над високите плата на Гватемала. Самолетът беше твърде бавен, едва поддържаше скорост от 250 километра в час, а и много тесен — побираше само дванайсет пътника. Вследствие на междинните кацания полетът от Берлин се проточи десет дни, през които цялото тяло на Леви се схвана от неподвижността. Най-после бяха прелетели над Мексиканския залив, наскоро кацнаха за малко и в Мерида — оживеното, богато средище на полуостров Юкатан. Би било лоша шега, каза си Леви, ако тъкмо накрая имат проблеми с горивото. Озърна се за миг към седящия от другата страна на пътеката Фон Хайсен, но надменният немец, когото Химлер бе повишил в майор, оставаше невъзмутим.

— Професоре, Тикал като че ли е твърде затънтено място, за да основат тук град — подхвърли офицерът от СС.

— Може да изглежда така днес, но маите са подбирали много придирчиво местата за градовете си. Тикал е изграден на един от най-важните търговски маршрути, свързващ Мексиканския залив и река Усумасинта на запад и реките, които се вливат в Карибско море на изток. Жителите на Тикал са контролирали търговията.

— Това напомня ли ви за начините, по които арийците са подреждали живота си?

— Хер щурмбанфюрер, като археолог аз се старая да събера достатъчно данни, преди да правя категорични изводи.

Фон Хайсен се вгледа в начертаната от Леви карта на древния град.

— Явно има много развалини…

— Строителството е продължило векове наред. Знаем, че към средата на шести век Тикал е заемал площ от трийсетина квадратни километра и е бил обитаван от стотина хиляди маи. Огромен град за времето си.

— А пирамидите?

— Стъпаловидните пирамиди са построени да наподобяват Уиц, свещената планина на маите — обясни Леви. — Други постройки са били дворци на владетелите или гробници.

Подбираше думите си, за да не издаде неволно предположенията си за използваното от маите „златно сечение“. Той вече не се съмняваше, че градежът и разположението на пирамидите са свързани с липсващите статуетки и със самия Кодекс на маите.