Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Разговорът им беше прекъснат от внезапното задавяне на левия двигател, който спря само след секунда-две.

— Всичко ще бъде наред. Имаме още два двигателя — подхвърли Фон Хайсен и се засмя.

Но и десният двигател, и предният започнаха да се давят и прекъсват. Леви усети как коремът му се присвива от страх. Пилотите се мъчеха трескаво да включат отново двигателите, а радистът припряно тракаше сигнала SOS по морзовата азбука. Леви обаче знаеше, че в тази част от света не би имало голям шанс някой да приеме сигнала.

— Затегнете коланите! — подвикна бординженерът, а самолетът започна да се спуска по-стръмно към джунглата.

Вятърът свиреше в замрелите перки на двигателите, самолетът се тресеше силно.

— И трите датчика показват празни резервоари! — кресна лейтенант Мюлер, младият втори пилот.

Първият пилот — полковник Ханс Крюгер, подкани с властен жест младежа да запази самообладание. Крюгер бе започнал като пилот още на двуплощниците „Фокер“, летя с Гьоринг през световната война, свалиха три пъти самолетите му. Полковникът бе награден с Железен кръст първа степен и генералоберст Гьоринг го избра лично да участва в „Операция Маи“.

— Не виждам пистата, може би ще се наложи да се приземим в джунглата — отбеляза Крюгер делово, вторачен през предните стъкла на кабината. — Каква е скоростта ни?

— Сто и седемдесет километра в час — отговори пребледнелият Мюлер.

— Задкрилките на десет градуса — заповяда полковникът.

— Хер оберст, това е над пределната норма — напомни нервно лейтенантът.

Крюгер се усмихна и го погледна.

— Ще ни бъде от голяма полза, лейтенант Мюлер, ако забравите на какво са ви учили в школата за пилоти, и нагласите задкрилките на десет градуса отклонение. Нямам желание да се стоварим върху короните на дърветата с по-голяма скорост от необходимата.

Мюлер кимна и протегна ръка към лоста за задкрилките. Самолетът забави полета си, но Крюгер знаеше, че скоростта все още е твърде голяма.

— Какъв вятър посочваха в прогнозата тази сутрин? — попита той.

Помнеше метеопрогнозата, но за младежа до него това беше първото аварийно кацане и Крюгер се опитваше ненатрапчиво да го научи от какво се нуждае пилотът в труден момент: непоклатимо спокойствие и точност в действията.

— Североизточен вятър, до двайсет и пет километра в час.

Крюгер леко завъртя щурвала.

— Задкрилки на двайсет и пет градуса.

Мюлер се подчини мигновено и полетът стана още по-муден, въздухът се плъзгаше със свистене по кабината в непривичната тишина.

— Трийсет градуса вдясно по курса! Три километра! Пистата! — кресна на пресекулки Мюлер, протегнал ръка към предното стъкло.

— Виждам я — потвърди Крюгер безстрастно и завъртя още малко щурвала, за да насочи осакатения си самолет към дългата пролука в джунглата. — Скорост?

— Сто и петдесет километра в час.

Крюгер изсумтя. Рискът беше огромен. От една страна, задкрилките трябваше да бъдат с наклон четиридесет градуса при кацането, но опитът да ги поставят в това положение при скорост над сто и двайсет километра в час би довел до откъсването на крилата от фюзелажа. От друга страна, беше принуден да поддържа по-високата скорост, за да може планиращият самолет да достигне пистата. Ако пък скоростта паднеше под сто километра в час с толкова наклонени задкрилки, щяха да се забият с носа надолу в гората.

— Да наклоня ли още задкрилките, хер оберст? — нетърпеливо попита Мюлер, ръката му не се отделяше от лоста.

— Чакай. — Крюгер начерта мислено линията на полета им до пистата и нагласи леко курса. — Чакай — нареди отново, доловил безпокойството на младия офицер. — Сега!

Мюлер мигновено премести лоста и самолетът се раздруса от нарасналото въздушно съпротивление.

— Scheiße! — изруга Крюгер, защото носът на затруднената машина се вдигна твърде рязко.

Самолетът се разтресе още по-силно — опашката закачи клоните на голямо дърво преди просеката. Полковникът се присви на седалката, когато колелата докоснаха затревената писта и отскочиха. Успяха да спрат чак към края на разчистената ивица.

— Добре ли са всички? — озърна се той към пътническия салон.

Фон Хайсен огледа набързо спътниците си.

— Всичко е наред, хер оберст!

Леви отправи безгласна благодарствена молитва и слезе след Фон Хайсен по подвижната стълбичка.

Посрещна ги католически свещеник.

— Добре дошли в Тикал, щурмбанфюрер Фон Хайсен.

— Радвам се да ви видя отново, отец Ерлихман. Това е професор Вайцман. Професоре, отец Ерлихман е специалист по краниометрия и мозъчен индекс. Той ще се занимава с предварителната класификация на намерените черепи, преди да бъдат изпратени във Вевелсбург.