— Слушам, майн фюрер . Когато Виена бъде наша, ще претърсим всеки сантиметър в апартамента му.
Щом чу името на града, където бе живял в мизерия, Хитлер загуби спокойствие и закрачи из грамадния кабинет.
— Сред нас има и такива, които смятат нахлуването в Австрия за грешка. — Той впери гневен поглед във вътрешния двор на сградата. — Но днес следобед ще се срещна с генералния щаб и онзи страхливец — външния ни министър Фон Нойрат, за да им обясня, че трябва да се подготвят за присъединяването не само на Австрия, но и на Чехословакия.
— Нуждаем се от повече територии, майн фюрер — подкрепи го Химлер.
— Lebensraum! Господа, всичко се свежда до разширяване на пространството, на което се развива висшата раса.
Енергията, с която фюрерът насищаше думите си, сякаш зареждаше въздуха около дългата маса. Само шестима мъже седяха във виненочервените кресла — райхсмаршалът Фон Бломберг, главнокомандващ въоръжените сили и военен министър; барон фон Нойрат, външен министър; адмирал Ерих Редер, главнокомандващ флота; генералоберст барон фон Фрич, главнокомандващ армията; генералоберст Гьоринг, главнокомандващ военновъздушните сили; адютантът на фюрера полковник Хосбах. Малки лампи по дължината на масата я осветяваха, алени папки със златни орли и свастики и надписи „Строго секретно“ лежаха неотворени върху нея. Всеки от събралите се тук мъже знаеше твърде добре съдържанието на своята папка и сега обмисляше напрегнато необозримите последствия от плановете на фюрера.
— Изграждаме наново въоръжените си сили и — точно както предвидих — Британия и Франция не направиха нищо — разпали се Хитлер. — Нищо! Вече поддържаме трийсет и шест армейски дивизии. Германия има своето право! — Погледът му пламна от вяра в съдбата. Никой друг не продумваше. — Германският народ има правото да види своята родина върната на подобаващото й място като велика сила — великата сила на света. И можем да постигнем това само със сила. Върнахме си Рейнската област без нито един изстрел. Сега трябва да насочим вниманието си към Австрия и Чехословакия.
Барон фон Фрич си позволи да извие вежда скептично. Хитлер впи поглед в него.
— Тревожи ли ви нещо, генералоберст?
— Майн фюрер, никой не подлага на съмнение постигнатия напредък, откакто вие сте канцлер на Райха — сдържано отвърна Фон Фрич, — но не бих изпълнил дълга си към вас и към народа на Германия, ако не напомня за рисковете, свързани с вашите предложения. Ако британците и французите се противопоставят на плановете ви за нахлуване в Австрия и Чехословакия, такава мащабна война може да доведе до катастрофа за Третия райх. От гледна точка на армията ние постигнахме много със създаването на трийсет и шестте дивизии, за които настоявахте, но е необходимо време за обучението на половин милион мъже. Още по-важно е, че още не разполагаме с военнотехническите средства за обслужването на такава армия при бойни действия. Затова ви умолявам да не прибързваме.
— Винаги има рискове! — кресна фюрерът и удари с юмрук по масата.
Лицето му се наля с кръв, очите му се изцъклиха. Висшите офицери от генералния щаб бяха осъзнали твърде бързо, че райхсканцлерът може да се вбеси и от една дума. Хитлер избута с крака стола си назад и отиде до големия географски глобус, поддържан от резбована дървена рамка. От движението на ръката му глобусът се завъртя безшумно на оста си.
— Хер генералоберст, явно не знаете достатъчно за човешката история — насмешливо изрече Хитлер. — Водачите на всички велики империи — гръцката, римската, дори глупавите британци — винаги са били готови да рискуват. — Той помълча, доближи масата, опря юмруци в нея и продължи по-спокойно: — Господа, основната цел на германската политика е да съхрани и да увеличи превъзходството на нашата раса. Германците са най-великият народ и затова имаме право на по-голямо жизнено пространство от останалите. — Изведнъж на другите им се стори, че той изпадна в транс. Очите му пак се изцъклиха и той заудря с длан по масата. — Най-скъпоценното нещо на земята са нашите хора! За тях и чрез тях ще се борим и ще побеждаваме! Никакво отпускане! Никаква умора! Никакво колебание! Никакво двоумене! Да живее нашето движение! Да живее нашият народ!
Той изфуча от залата и закрачи по коридора към своя кабинет, разгневен от слабохарактерните си генерали като Фон Фрич, който не успяваше да вникне в гениалността на неговия план. Каза си разярен, че това няма значение. Знамената с пречупения кръст щяха да се развеят скоро над красивите сгради на Виена, а улиците на прекрасния град щяха да бъдат прочистени от проклетите евреи.
Читать дальше