Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Той е убеден, че кодексът на маите съществува. Нямам доверие на този човек, Карл. В края на краищата той е евреин. — Феличи вдигна чашата си. — Наздраве.

— Е, да, но не се безпокойте — държим го под око денонощно. Наздраве! Подсказа ли ви какво би могло да е съдържанието на кодекса?

Феличи завъртя глава.

— Твърдеше, че е някъде наоколо, но иначе говореше много уклончиво. Но ако все пак го намери, ще ви бъда благодарен първо да обсъдим находката и чак след това да я оповестим пред света.

— Разбира се. Интересите ни съвпадат. А как е положението във Ватикана? Чух, че папата не е добре.

— Боя се, че здравето му се влошава бързо.

— Знае ли се вече кой би могъл да бъде следващият папа?

— Карл, обичате ли хазартните залози?

Фон Хайсен се засмя.

— Случва се да заложа, макар и рядко.

— Щом е тъй, на ваше място бих рискувал парите си с държавния секретар кардинал Еудженио Пачели. Ако той бъде избран, това ще се отрази прекрасно на отношенията между Германия и Ватикана… Държавният секретар Пачели е много добре настроен към вашия фюрер.

Феличи доста пресилваше истината. Знаеше, че Пачели се опасява сериозно от нацисткия режим, но конкордатът между Хитлер и Ватикана засили значително влиянието на Светия престол в Германия. Освен това Пачели смяташе, че нацистите са най-добрият шанс за възпиране на надигащата се комунистическа заплаха.

Когато Фон Хайсен изпровождаше госта от палатката си, каза:

— Вашето предложение за нова банка на Ватикана ми се струва особено интересно. Впрочем, получих лично от райхсфюрер Химлер известие, че след приключването на експедицията ще бъда назначен в Маутхаузен, тоест в Австрия. Ако дойдете във Виена, знам кои са най-добрите ресторанти там.

Феличи кимна, малко му беше трудно да се задържи на краката си.

— Пътувам до Виена два-три пъти годишно по работа, ще очаквам с удоволствие срещите ни. Лека нощ и благодаря за гостоприемството.

Той се заклатушка към своята палатка, като размишляваше замаяно над огромната сила, която се трупаше на север от Италия, както и за връзките на Фон Хайсен с висшето ръководство на райха.

А Фон Хайсен извади дневника си и се зае да опише подробно случките и през този ден.

Леви започваше да се поддава на разочарованието. От почти три месеца бяха в Тикал, но въпреки че изпрати няколко съобщения по местни селяни, нямаше никакви вести от Роберто Арана.

Облегна се на стола и погледна към пистата от отъпкана червеникава пръст. Предишния ден старейшините на селото го поканиха да хапне с тях и той се чудеше дали Роберто няма да се появи най-после довечера.

Откакто започна експедицията, събраха 129 черепа от стойките зад игрището. Отец Ерлихман ги мереше прилежно и записваше подробно данните.

Леви бе получил няколко писма от Рамона и не се съмняваше, че пликовете са били отваряни. Жадуваше да се прибере, да прегърне жена си, да чуе смеха й. Тревожеше се дали тя и децата са в безопасност. Препрочете края на последното писмо, което получи наскоро.

„Скъпи, надявам се, че няма да отсъстваш още дълго. По улиците се перчат повече «кафяви ризи» от всякога, Хитлер заплашва непрекъснато. Изпращам ти и броеве от «Винер Цайтунг» — сам ще се убедиш от заглавията, че нашият канцлер се противопоставя твърдо на нацистите, но всички се питаме докога ще издържи. Много ми липсваш, любими. Копнея за тебе.“

Леви знаеше, че времето му изтича. Претърси усърдно Пирамиди I, II, III и IV, но безуспешно. Все пак в Пирамида IV откри тайна ниша като онази в Пирамида I, където намери мъжката статуетка, само че нишата беше празна. Дали друг не бе прибрал някоя от статуетките? През последната седмица се опитваше да проучи малкото помещение под декоративния гребен на Пирамида V, но все му досаждаха Фон Хайсен или отец Ерлихман. Подозираше, че дебнат всяко негово движение. Трябваше да измисли как да се промъкне до Пирамида V посред нощ, когато онези двамата са заспали.

Погледна си часовника — пет следобед. Само след час щеше да се здрачи. Реши да се отбие от учтивост в палатката на Фон Хайсен, преди да отиде на срещата със старейшините.

— О, хер професор… На какво дължа това неочаквано удоволствие? — ухили се есесовецът.

Течността в поредната бутилка „Гленфидих“ — доставиха му няколко дузини с поредния товарен полет — бе намаляла видимо.

— Само да ви уведомя, че тази вечер съм поканен от жителите на селото. Не знам точно кога ще се върна.