Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Ей, ти, чифутчето! — му бе подвикнал новият учител Швайцер, хилав и оплешивяващ мъж с редки мустачки. — Мръсно вонящо чифутче! Имаш късмет, че изобщо са те допуснали в този клас. От днес ще седиш на последния чин. На света би му олекнало без такива като тебе, а ние не искаме да ни омърсяваш прекалено с присъствието си!

Ариел се бе озърнал безпомощно, но дори неговите приятели от класа се смееха. Седна изтръпнал на последния чин. С какво бе заслужил това?

А хер Швайцер, заместник-председателят на австрийската нацистка партия в този район на Виена, се обърна към останалите ученици.

— Скоро ще настъпят промени за доброто на Австрия и на великия Райх. Днес ще разгледаме Версайския договор. Някой от вас може ли да обясни защо Германия изобщо не е трябвало да го подписва?

Чак когато изкачиха стъпалата от Донауканал към „Юденгасе“, Ариел забеляза тълпата. Изведнъж някакъв непознат го сграбчи за ухото — едър, възпълен мъжага с бричове. Носеше и филцова шапка с голямо перо, а на ръкава на тясното си палто — лента с пречупен кръст.

— Ти пък какво търсиш тук?! — кресна мъжът и лицето му се зачерви.

— Пуснете ме! Ние живеем на тази улица!

— Аха, чифутчета! — изрева непознатият към останалите в тълпата.

Ариел чуваше думата за втори път в този ден, но пак го жилна болезнено. Зърна наблизо хер Либерман и съпругата му, които притежаваха магазина за килими на няколко врати от бутика на неговата майка. Двамата търкаха унило каменните стъпала с четки за зъби, но хер Либерман успяваше някак да запази достойнство. Той завъртя глава към Ариел и Ребека: „Недейте да им се репчите“.

Непознатият натика в ръцете на Ариел кутия с боя и четка.

— Напиши ей тук „Смърт на евреите“!

Впи пръсти в шията му и го принуди да коленичи. Ариел нищо не разбираше, но се подчини и започна да пише големи черни букви на най-горното стъпало. Когато довърши надписа, гъмжилото изрева тържествуващо, а дебелакът го бутна грубо с крак. Ариел се просна по гръб на стъпалата и мъжът изрита кутията към него. Гъста черна боя плисна по лицето и училищната униформа на момчето. Тълпата се развика още по-радостно.

Ариел си избърса носа и устата. Три много по-големи от него момчета с кафяви ризи стояха наоколо. Той изохка, когато едно от тях заби носа на обувката си в ребрата му.

— На твое място, чифутче, няма да отида на училище утре. Отнася се и за тази кучка, сестра ти. Ние ще ви чакаме.

Ариел копнееше баща им да е тук. Пак преглъщаше сълзите. Обгърна с ръка раменете на Ребека и двамата побягнаха.

Химлер крачеше край червено-златистите кресла с високи облегалки и масите, наредени във внушителната и дълга Мраморна зала на канцлерството. Токовете му тракаха по пода и звуците отекваха от стените, украсени със скъпи гоблени. Великолепният червен мрамор бе добит специално за сградата в Унтерсберг. Проектирано от любимия архитект на Хитлер — Алберт Шпеер, канцлерството беше огромна сграда на „Вилхелмщрасе“.

Двама часови от СС стояха пред мраморната арка над двукрилата врата към кабинета на Хитлер.

— Майн фюрер, дойде райхсфюрер Химлер — съобщи полковник Хосбах, адютантът на Хитлер.

Кабинетът бе предназначен да вдъхва страхопочитание. Огромното бюро на Хитлер в дъното бе инкрустирано умело и облицовано майсторски с червена кожа също като тежкия стол. Някои от любимите му картини с маслени бои бяха наредени по стените. В ъглите имаше внушителни вази в египетски стил с цветя. Над вратата от вътрешната страна бе окачен релефен златен орел.

— Нашата експедиция пристигна в Тикал, започнали са проучванията — съобщи Химлер, щом се настаниха в удобните сини кресла пред грамадната мраморна камина.

— Много добре.

— Получих и телеграма от посланика в Гватемала. Известно е, че при предишното си пътуване до езерото Атитлан професор Вайцман се е срещнал с някакъв шаман, обсъждали са съществуването на безценен кодекс. Още не можем да потвърдим сведенията, че Вайцман е намерил и древна статуетка, която вероятно подсказва къде да бъде намерен кодексът.

— Как посланикът е научил това?

— Той поддържа добри отношения с папския нунций в Гватемала. А отец Ерлихман, чиято енория е в Сан Педро и Тикал, е полезен източник на сведения.

— Предупреди ли Фон Хайсен?

Химлер кимна.

— Вещите на Вайцман са били претърсени и Фон Хайсен се е погрижил да бъде наблюдаван денонощно.

— За нищо не можеш да се довериш на евреин. За нищо! А проучванията на произхода и тайните на арийците трябва да продължат. Оставете Вайцман жив, само докато е полезен.