Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Добър ден, професоре.

— Добър ден, отец Ерлихман — отвърна Леви, вече настроил се недоверчиво към свещеника.

На другата сутрин Леви се събуди малко преди изгрев. Облече леки дрехи, подходящи за полева работа в джунглата, и отметна кафявото платнище. Палатките на експедицията бяха наредени от източната страна на пистата. Фон Хайсен се бе настанил само през две палатки от неговата.

Звездите избледняваха в небето, докато Леви се провираше през гъстата джунгла в северозападния край на просеката. Вече знаеше, че тясната пътека води към свещеното средище в града на маите. Още беше хладно, а оживлението в гората нарастваше в меката светлина на зората. Промъкваше се предпазливо и скоро видя големи отпечатъци от лапи, които разпозна веднага — наоколо дебнеше ягуар. Леви стъпваше тихо по дебелия пласт гниещи листа и надничаше бдително през папратите, орхидеите и парцаливите мъхове, избуяли в гъсталака от всевъзможните дървета и увивни лози около древния град.

След двайсетина минути излезе при покритите с мъх пирамиди от дялан варовик. Той тръгна през източния площад покрай свещеното игрище, където маите бяха провеждали най-старите и най-смъртоносните игри с топка в историята на човечеството. Стигна до Големия площад и основата на Пирамида I, построена от Джасо Чан К’оил, двайсет и петия владетел на града. Леви вдигна глава. Варовиковите стъпала по огромната пирамида свързваха девет ясно различаващи се етажа и завършваха с гребена на върха около четиридесет метра над равнището на площада.

Леви се покатери задъхан до върха на пирамидата и се завъртя на пети да огледа джунглата, останала под него. Гъста мъгла се процеждаше през короните на околните сейба , някога свещени дървета за обитателите на този град. Различаваше също махагон, кедър, рамон , надвиснали над по-дребния копал и палмите ескобо . Зеленото покривало се простираше докъдето погледът му стигаше. Вдясно от него стърчеше внушителната Пирамида II, на югозапад от Големия площад виждаше Пирамида III. На запад беше по-отдалечената Пирамида IV, чийто гребен стърчеше предизвикателно през мъглата, на юг се виждаше и върхът на Пирамида V, както и Пирамидата на изгубения свят. Леви застана в източния край на площадката върху Пирамида I. Бялата мътилка на хоризонта се обагряше ярко в оранжево-червено. Пламтящото слънце се издигаше величествено и обливаше древния град със светлината си.

Леви отново изпита страхопочитанието, което го спохождаше, щом се замислеше за маите. На изток от Големия площад джунглата бе погълнала великолепните каменни пътища, по които търговците влизали в шумните пазари преди столетия. Пирамидалните храмове на могъщия град, някога сияли в розово, сега се бяха изронили и откриваха за погледа зацапан варовик с тъмни петна от влажен мъх. Леви потръпна. Внезапното сгромолясване на маите бе страховито напомняне за човешката уязвимост и тленност. Обърна се към Пирамида IV, извади компас и измери ъгъла. След това измери ъгъла и към Пирамидата на изгубения свят.

Далеч под него Фон Хайсен фокусира бинокъла си. Стоеше в сенките на прастарото игрище и гледаше как професор Вайцман вдигна компаса пред очите си.

Роберто Арана — шаманът от бреговете на езерото Атитлан, също наблюдаваше. Лицето на ниския набит мъж изглеждаше състарено за годините му. Лъскаво черната му коса беше вързана на опашка и покрита с яркочервена кърпа. В джунглата беше като у дома си и притаен до Пирамида II оставаше незабележим за другите двама.

Леви изчака малкия седефен диск в компаса да застине неподвижно. Пулсът му се ускори. Експериментът във Виена подсказваше, че призмата върху първата статуетка би трябвало да отрази под ъгъл лъчите на изгрева право към върха на Пирамида IV. Дали втората статуетка беше някъде в недрата на само частично проучената Пирамида IV? И къде ли можеше да е третата?

Прибра позахабения компас в калъфчето на колана си и тръгна надолу по стръмните почернели стъпала, врязани в източната стена на Пирамида I. Мислеше си за Рамона, Ариел и Ребека. Знаеше, че положението във Виена е все по-лошо. Хитлер засилваше заплахите си, а „кафявите ризи“ от австрийската нацистка партия вилнееха безнаказано по улиците.

Фон Хайсен свали бинокъла от очите си и зачака.

Виена

Ариел Вайцман се тътреше нагоре по стъпалата към „Юденгасе“ и преглъщаше сълзите. Ребека вече хлипаше и той я хвана за ръката. Униженията в училище бяха смазващи за децата.