Ейдриън Басо - Интимно предателство

Напрежението в стаята нарасна.

— Каролайн, къде е вятърничавият ти съпруг тази сутрин? Вчера изяви интерес да ме придружи до Чартър Оукс днес следобед. Лорд Едмъндс има страхотна кобила и може би ще ми я продаде, ако му предложа подходяща цена.

— Тристан работи в стаята си с мистър Камерън — отговори Каролайн. — Ще бъда щастлива да му припомня уговорката ви. — Тя стана и забързано излезе, преди Морган да е успял да възрази.

Алиса се изправи непохватно и раздвижи схванатите мускули на гърба си. Морган веднага се приближи и силните му ръце нежно започнаха да масажират врата й. Тя въздъхна от удоволствие, усетила облекчението.

— Чудесен си — промълви Алиса. — Не знам защо, но тази сутрин съм ужасно напрегната.

Морган бе притеснен, защото знаеше, че е така. Той щеше да отиде в стаята й предната вечер, ако вратата не беше заключена. Преди няколко седмици мистър Уелс, семейният лекар, бе инструктирал Морган да спи в собственото си легло и те твърдо спазваха нареждането му. Дукът знаеше, че интимната близост им е забранена, но беше достатъчно дисциплиниран и би могъл да предложи утешителна прегръдка на жена си. Тогава защо не влезе в стаята й, когато я чу да се върти и въздиша в леглото? Беше просто един страхливец, призна си той и изпита отвращение към себе си. Защото по някакъв начин неговата прекрасна малка съпруга бе успяла да се добере до така добре охраняваното му сърце. А той се чувстваше съвсем неподготвен за подобни чувства. Страхът от провал го караше да се държи като обикновен простак. И затова предпочиташе да стои на разстояние.

Алиса остави бродерията и го погледна притеснено. Това го влуди и дукът се спусна към нея с протегнати ръце, за да я приласкае до гърдите си. Целуна слепоочията й и промърмори:

— Извинявай — думите бяха толкова тихи, че тя не бе сигурна дали е чула правилно.

Облегна се на силното мъжко тяло и с удоволствие вдъхна мириса му. Протегна ръка, взе неговата и я привлече върху корема си.

— Обичам те, Морган — прошепна Алиса.

Той притисна длан към тялото й.

— Радвам се — глупаво отговори той, но като че ли за първи път несбъднатото й очакване за любовно признание не я обезпокои особено.

— Имаш ли някакви други планове за днес. Освен визитата у лорд Едмъндс? — попита с равен глас Алиса и разруши напрежението, породено от близостта им.

— Ха! — възкликна Морган. — Вие, мадам, не знаете колко стиснат е лордът. Това не е просто сделка, а въпрос на чест. Особено когато става въпрос за кон от собствената му конюшня.

— Щом и Тристан ще е с теб, лорд Едмъндс е за съжаление. Всъщност и единият от вас е напълно достатъчен, но заедно сте непоносими. Горкият човек, не знае какво го очаква.

Морган се засмя, доволен от оценката й.

— Предполагам, че много малко хора могат да си позволят да ни излязат насреща. С Трис сме страхотни! А какво ще правиш ти днес?

Алиса се приближи до големите прозорци и жадно се загледа в прекрасната есенна утрин и блесналата под слънчевите лъчи морава.

— Първо смятам да пояздя, след това ще се поразходя из градините. Следобед мисля да пазарувам в града.

— Знам, че ти е много трудно да се лишаваш от всичко това — въздъхна Морган.

— Напротив! Нямаш си и най-малка представа как се чувствам… — прекъсна го тя, като никак не хареса тона му.

Той помълча известно време, после започна отново:

— Добре, права си, не знам. Но бих се радвал да се поразходим, ако мислиш, че ще е добре за теб. — Лицето й светна и Морган се принуди да допълни строго: — Но съвсем кратка разходка. И се облечи топло!

— Разбира се — отговори тя и позвъни за Бърк да изпрати камериерката й с шапката и вълнената наметка.

— Барон Уелс ще вечеря с нас днес — съобщи Морган, докато й помагаше да си сложи връхната дреха.

Алиса примирено отпусна рамене.

— Необходимо ли е добрият доктор да вечеря с нас толкова често?

— Мислех, че го харесваш — отбягна дукът въпроса й, като реши засега да не й казва, че е помолил лекаря да се премести в Рамсгейт Касъл няколко седмици преди да се роди бебето.

— Не става въпрос за харесване, Морган. Чувствам се нервна с този лекар наоколо, който постоянно следи всяко мое движение. Не съм болна! Само ще раждам!

— Да, но той ми вдъхва спокойствие — отговори Морган. — Сигурен съм, че всички ще се радваме да е наблизо, когато настъпи моментът.

— Тогава, да — неохотно се съгласи Алиса. — Ще разпоредя да приготвят ябълкова торта. Той толкова я обича. А сега, ще излизаме ли вече, или пак намери някаква смешна причина да се откажеш?