Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Бебето идва, Морган — риданията задавиха думите й.

Но той бе вече при нея и тя можеше да даде воля на сълзите си след дългите мъчителни часове.

— Прекалено рано е, Морган — прошепна Алиса. Дукът я притисна до широките си гърди и намръщено се обърна към Тристан.

— Къде е барон Уелс?

— Бърк изпрати човек да го известят. Предполагам, че ще пристигне всеки момент.

Вратата се отвори и в стаята влезе Мейвис, следвана по петите от мисис Кийнли.

— Добре, момичето ми, явно си имаме работа с много нетърпеливо бебе — каза старата бавачка, докато се приближаваше към леглото.

Алиса се извърна в прегръдките на Морган, за да може да види Мейвис, и въздъхна облекчено.

— Слава богу, че си тук, Мейвис!

По-възрастната жена се усмихна нежно и протегна ръка, за да оправи няколко непокорни кичури от косата й. После бързо попита.

— Защо има толкова много хора тук?

Бърк и Дикинсън се мотаеха около вратата и веднага си тръгнаха при тези думи. Жените си размениха погледи с мисис Кийнли и също се запътиха навън.

— Вие оставате ли? — въпросът бе адресиран към дука.

— Да — отговори бързо той. — Всички останали да напуснат.

Стаята бе празна, преди той да е успял да доизрече думите си.

— Успех! — Тристан стисна ръката на Алиса, преди да излезе.

— Благодаря ти Трис — помъчи се да се усмихне Алиса. — Без теб наистина нямаше да се справя.

— Изпрати горе барон Уелс веднага щом дойде, Трис — обърна се към брат си Морган.

Младата жена се облегна отново на възглавниците и тежко въздъхна. Мейвис донесе съд с чиста, хладка вода и снежнобяла кърпа. Застана от едната страна на леглото, докато Морган неотлъчно седеше от другата. Попи потта от челото й и попита:

— Много ли е силна болката?

Алиса погледна нагоре към двете обични лица и потисна стенанието си.

— Не — измъчено отговори тя.

— Опитай се да си починеш — посъветва я Мейвис. — След това ще имаш нужда от цялата си сила.

Как да си почине, помисли си младата жена. Как да го направи, когато тялото й сякаш е, разкъсвано на хиляди парченца.

— Можем ли да й дадем нещо за болката? — попита Морган.

— Не — отговори бавачката. — Обикновено не се препоръчва нищо болкоуспокояващо при раждане. Може би ако докторът разреши…

— Ще се справя, Морган — бодро каза Алиса, когато болката понамаля. — Сигурен ли си, че искаш да останеш?

— Разбира се, че да — с твърда решимост отговори дукът.

— Ще се радвам на присъствието ти, Морган — благодарно прошепна тя.

Алиса се мъчи през цялата нощ. Морган неотлъчно седеше до нея и се опитваше да й вдъхне кураж. Никога не се бе чувствал толкова безпомощен както сега, като я наблюдаваше как страда, за да даде живот на детето им. На разсъмване тя заспа неспокойно и барон Уелс най-после успя да го убеди да слезе долу и да хапне нещо. Морган неохотно се съгласи, но отказа да напусне стаята. Донесоха му поднос със студени закуски и той се сви в ъгъла до малката масичка. Ядеше механично и въобще не усещаше вкуса на храната. Очите му не се отделяха от леглото, в което жена му се мяташе в съня си.

От лицето на Алиса бе изчезнала всякаква руменина, косата й бе мокра от пот. Силните болки от контракциите бяха изцедили силата й. Лекарят постоянно проверяваше температурата й и опипваше корема. Накрая притвори очи и тежко въздъхна.

— Трябва да направите нещо. — Мейвис стоеше наблизо и устните й се движеха в безмълвна молитва.

Бе изплашена. Алиса се бе борила толкова дълго, а почти нямаше резултат.

— Тя няма да издържи…

— Знам — едва чуто прошепна лекарят. — Ще трябва да говоря с дука.

Морган застана нащрек, когато баронът се приближи към него.

— Какво става? — попита той, преди лекарят да успее да проговори.

— Детето не е в необходимата позиция за раждане — обясни барон Уелс. — Това се случва често, само че бебето само се обръща. Надявах се и при този случай да е така. Но не стана.

— Какво може да се направи?

Баронът прочисти гърлото си:

— Страхувам се, че не много, Морган. Мога да се опитам да спася единия от тях. Ти ще трябва да решиш кой.

— Моята жена или детето ми? — невярващо попита мъжът и болката сякаш стисна сърцето му. — Ти искаш от мен да избера един от тях?!

— Има още една възможност — приближи се Мейвис. — Кажете му!

— Да — въздъхна лекарят. — Ако успея да обърна бебето със собствените си ръце. Но е много опасно. Възможно е да причиня повече вреда, отколкото полза. Но тя все пак ще има някакъв шанс да се справи.