Ейдриън Басо - Интимно предателство

Протегна се и я привлече към себе си. Целувката му бе нежна, но Алиса почувства желанието му. После усети познатото вълнение, предизвикано от настойчивия му език, и сключи ръце около врата му. Несъзнателно раздвижи хълбоци срещу него, като се наслаждаваше на нежните ласки на пръстите му.

— Ако продължаваш по този начин, ще пратя по дяволите съветите на добрия доктор.

— Съжалявам — шеговито промълви Алиса и невинно го погледна в очите.

— Съмнявам се, че изпитвате каквито и да било угризения, мадам — сухо отговори той, пусна я и постави последна целомъдрена целувка на челото й. — Огромен куп досадна кореспонденция ме чака в кабинета. Ще се видим на следобедния чай, ако ми обещаеш, че ще си починеш.

— Добре, Морган — отзивчиво отговори младата жена и дукът учудено повдигна вежди от тази неочаквана готовност. — Нямам друг избор — продължи тя. — Ти току-що ми демонстрира какво ме очаква, ако се възстановя бързо.

Заразителният смях на мъжа й стигна чак до входното фоайе, като събуди любопитството на слугите.

После дойде вълшебството на коледната утрин. Всички присъстваха на службата в малката църква на замъка, а после след обяд се събраха в балната зала. Алиса, под ръководството на старата дукеса, бе превърнала салона в приказна феерия — отвсякъде надничаше свежа зеленина с вплетени между клонките разноцветни гирлянди, проблясващи на светлината на многобройните бели, червени и зелени свещи. Под огромната маса бяха струпани красиво опаковани подаръци, покрай стените бяха аранжирани кулинарните деликатеси. В центъра на залата бе чудото на тържеството — огромен Йоркширски коледен пай. Мисис Кийнли с гордост бе обяснила на Алиса как лично бе наблюдавала приготовлението му. Произведението наистина бе шедьовър на кулинарията по специална рецепта — напълниха гълъб с вкусни дреболии, после го поставиха в дива яребица, нея положиха в кокошка, кокошката — в гъска, гъската — в пуйка. После обвиха всичко в тесто и го поляха с масло. Икономката бе също много доволна от масата с десертите, отрупана с пирамиди от табли с наредени върху тях торти, сладоледи, тропически плодове, кремове, захаросани ядки, кексове и други сладкиши.

След като опитаха от деликатесите, започна раздаването на подаръците. Алиса стоеше до Морган и заедно с Каролайн, Тристан и старата дукеса поздравяваше членовете на персонала на замъка, като за всеки имаше малък подарък. Веселото настроение се повиши още повече, когато музикантите засвириха и танцуващите двойки изпълниха голямата зала.

В този момент Морган даде дискретен знак и господарите, един след друг, напуснаха салона, за да оставят слугите да се повеселят спокойно.

Алиса бавно изкачваше голямото стълбище и коментираше с Каролайн изненадата, приготвена за Морган. И двете с нетърпение очакваха вечерята, на която щяха да си разменят подаръците.

— Това наистина е най-прекрасната Коледа, която някога съм прекарвала — възкликна Каролайн. — Бях чувала за традициите на замъка, но никога не бях присъствала на подобно тържество.

Алиса кимна:

— Засега всичко върви чудесно. Баба ми разказа, че обичаят за размяна на подаръци е немски и за първи път го е видяла у една своя приятелка — дукесата на Йорк.

Алиса стигна до стаята си, усмихна се на Каролайн и влезе вътре, следвана по петите от Морган. Завари Мейвис да се грижи за бебето и я изпрати да се весели с останалите. После седна на освободеното от бавачката кресло и леко залюля люлката, като не изпускаше от очи изящните черти на малкото личице. Беше просто невероятно как това дете приличаше толкова много на Морган със сребристосивите си очи и упорита брадичка. Тъкмо се двоумеше дали вече да не събуди бебето за хранене, когато съпругът й се появи, пресегна се и взе малката в ръце.

— Трябва да призная — с твърд глас започна той, — че дъщеря ни става все по-красива и по-красива с всеки изминал ден.

— Естествено е да го твърдиш, Морган. Катрин е изцяло твой образ и подобие.

Младата жена пое бебето от ръцете на мъжа си и седна на удобен стол пред камината, за да се приготви за кърмене. След малко стаята се изпълни от силното и доволно мляскане на детето.

— Не е много възпитана, нали? — весело каза Морган.

— Наистина яде като малко зверче — съгласи се Алиса.

Малката се засити и младата жена я подаде отново на баща й. Бавачката на Катрин се забавляваше в балната зала, но Алиса знаеше, че Морган с удоволствие ще се погрижи за дъщеря си.