Ейдриън Басо - Интимно предателство

Каролайн и Тристан си размениха заговорническа усмивка.

— Поздравления, Морган — меко каза Каролайн. — Как е Алиса?

— Почива си — присъедини се към групата сияещият барон. — Изтощена е от мъчителната нощ, — но вече няма опасност. Опасността премина, слава на бога, но ще я наблюдавам отблизо през следващите няколко дни.

— Дай ми бебето, Морган — настоя старата дукеса и протегна ръце.

Дукът с неохота й подаде малката.

— Истински ангел — обяви с насълзен глас старата жена. — Има твоята брадичка, Морган и моя нос. Да, определено е моят.

— Чудесна е — нежно каза Тристан. — Ще трябва да слезеш долу, Морган — продължи той. — Бърк и мисис Кийнли са полудели от тревога.

Дукът кимна и се приближи до Алиса. Наведе се и я целуна по челото.

— Опитай се да си починеш, любов моя. След малко се връщам.

Старата дукеса се настани удобно и отказа да придружи останалите. Предпочете да остане с прекрасната си правнучка. Гледаше я с обожание и не я остави в люлката, докато малката не заспа. Чак тогава старата жена тихо излезе от стаята.

— Мислила ли си за името на дъщеря ни, скъпа? — попита я Морган, след като премести големия поднос с остатъците от вечерята от леглото.

— Иска ми се да я наречем Катрин — отговори Алиса и погледна към люлката, в която спеше бебето.

— Катрин? — засмя се дукът. — Ти, разбира се, знаеш, че това е първото име на баба.

— Да. Мислиш ли, че ще е доволна?

— Ще полудее от радост — възкликна Морган. — Тя и сега не се отделя от бебето. Мога да си представя как ще я разглези, ако я наречем на нея.

— Добре. Харесвам идеята някой да глези дъщеря ми — твърдо каза Алиса. — А второто й име ще е Елинор, на майка ми.

И така, в една мразовита декемврийска утрин Катрин Елинор Аштън бе кръстена в малката църква на семейството в замъка. Тристан и Каролайн с гордост приеха да станат кръстници, а старата дукеса настоя да държи малката по време на церемонията. Вечерта Морган сърдито мърмореше за поведението на баба си и Алиса се насили да му се усмихне:

— Така ли ще я защитаваш винаги, Морган? А какво ще правиш, когато стане младо момиче и се заредят ухажорите?

— Господи! — Той видимо пребледня. — Разни нетърпеливи контета да се навъртат около дъщеря ми? Не ме ли състаряваш преждевременно?

Алиса се изсмя високо, наслаждавайки се на очевидното му раздразнение.

— Започвате да гледате на жените по друг начин, Ваша светлост, така ли?

— Предполагам, че да — съгласи се той с широка усмивка.

Наблюдаваше я, докато кърми, и нищо по безизразното му лице не показваше чувствата му.

Любовта, която изпитваше към Алиса, растеше с всяка седмица. Понякога чувството бе толкова силно, че го обземаше изцяло. Но все още се страхуваше. Да, бе й отдал сърцето си, но как да й го покаже? При тази мисъл усещаше ужас, но и опиянение. Знаеше, че тя все още мисли, че той се е оженил за нея само заради детето. И сега, след като явно бе влюбен в дъщеря си, не искаше Алиса за пореден път да разбере погрешно любовните му обяснения. Този път нямаше да има недоразумения. Щеше да изчака и да избере най-подходящия момент, за да й каже, че я обича.

— Напредваш ли с приготовленията за Коледните тържества? — Дукът с опитни ръце пое бебето от скута на майка му.

Постави малката на рамото си и бавно се заразхожда из стаята. Алиса ги наблюдаваше с нарастващо удивление. Нейният арогантен, красив и по принуда задомен дук нежно галеше гръбчето на дъщеря си. Катрин се оригна шумно и родителите й се усмихнаха едновременно. Морган постави детето в елегантната люлка, загърна я грижливо със завивката. После се обърна към жена си.

Тя все още не бе закопчала роклята си и Морган видя млечнобелите пълни гърди. Усети как се възбужда и несъзнателно впи нокти в ръцете си, за да се овладее. След това прочисти гърлото си и отново попита за коледните приготовления.

— Старата дукеса вече ми обясни някои от традициите на замъка. Освен това ми помага във всичко.

— Добре. Не се преуморяваш, нали, Алиса? Баронът ми каза, че ще ти трябват поне няколко седмици, за да се възстановиш напълно.

— Всичко с мен е наред. Скъпият барон го потвърди тази сутрин. Освен това ме увери, че ще съм в цветущо здраве само след броени дни — подчерта Алиса.

Морган не можа веднага да разбере истинския смисъл на казаното, но възхитителната й руменина му подсказа намека и той я изгледа със страстен, почти похотлив поглед:

— Може и да са няколко дни за барон Уелс, скъпа моя — прошепна той, — но за мен са цяла вечност.