Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Имам нужда да полегна преди вечеря. Моля те, сложи Катрин да спи. Ще я чуя, ако се разбуди.

Морган кимна.

— Ще кажа на Дикинсън да ти изпрати Джанет, за да ти помогне при обличането довечера.

Отпочинала и ободрена, Алиса се взираше невярващо в огледалото. Беше доволна да забележи, че фигурата й бе възвърнала обичайната си изтънчена слабост, с изключение на пълните гърди, които подчертаваха женствеността й. Роклята й, специално ушита за случая в Лондон, беше с по-усложнен модел от обичайното. Богатият китайски креп падаше плавно и стегнато обгръщаше тялото й отпред, докато отзад образуваше богат шлейф. Самата пола се състоеше от пет волана, украсени със златисто бродирани панделки. Горната част на роклята бе също в златисто, с набор точно под бюста и стигащи до лактите ръкави. Дълги бели ръкавици и меки ниски обувки допълваха тоалета.

Алиса се намръщи и отстъпи няколко крачки назад. Джанет бе решила, че прическата, която би подхождала на тази рокля, е огромен, сложен кок. И бе прекарала последния час в създаване на творението си. Прекрасната червеникава коса бе опъната високо като корона, от нея излизаха отделни кичури, в които бе вплетена тел. Множество гребени поддържаха прическата, а красиви свежи цветя от оранжерията създаваха впечатлението за цветна градина.

— Изглеждате великолепно — обяви Джанет. — Негова светлост няма да свали поглед от вас тази нощ.

— Не се и съмнявам — подхвърли Алиса. — Благодаря ти, Джанет!

След като момичето излезе, тя продължи да се взира в огледалото, като не можеше да реши дали харесва новия си образ. В този момент се появи Морган. Алиса притаи дъх и се обърна към него в очакване.

— Добър вечер — поздрави той, а очите му издадоха изненадата от видяното. — Готова ли си да слезем долу?

— Ти не я харесваш — разочаровано прошепна тя.

— Какво имаш предвид под „не я харесваш“? Роклята е прекрасна и ти си великолепна както винаги.

— Морган, знаеш, че никога не съм харесвала начина, по който лъжеш. Правиш го толкова лесно и с такава готовност! — избухна младата жена.

Отиде до тоалетната маса и нерешително вдигна гребена.

— Какво да правя с това?

— Не е толкова лошо. Ефектът е… — Тя му отправи смразяващ поглед. — Е, добре — продължи мъжът. — Изглеждаш, като че ли куп птици са се загнездили върху главата ти и се канят да мътят. Сега доволна ли си?

Алиса нервно се разсмя при удачното му описание.

— Хайде, помогни ми, Морган! — Тя започна да сваля фибите от главата си.

Той се зае с готовност да маха цветята, после и гребените. Най-сетне дойде ред на кичурите. Алиса внимателно освободи косата си от жиците и тя свободно се разпиля по раменете й. Младата жена разтърси глава с облекчение.

— Така е много по-добре — заключи тя. — И без това не бях сигурна, че ще успея да нося цялата тази тежест толкова дълго време.

Морган взе четката от ръката й и започна да разресва прекрасните къдри.

— Ето, така предпочитам косата ти, скъпа — прошепна в ухото й той, прокара пръсти сред кичурите и очите им отново се срещнаха в огледалото.

Веселите искрици бяха изчезнали от погледа на мъжа и той жадно се взираше в разголените й рамене. Притисна я рязко към възбуденото си тяло и прилепи устни до нежната кожа.

— Имаме ли достатъчно време? — прошепна Алиса.

— Какво? — заекна той, несигурен, че е разбрал въпроса.

Алиса се обърна в прегръдките му и го погледна в лицето.

— Питах те дали има достатъчно време — повтори тя и обсипа лицето му с леки целувки.

— Мислиш ли, че си достатъчно добре?

Алиса усети напрежението на мускулите и тревогата в гласа му.

— Ще трябва някак да издържа на тази болка — промърмори тя, привлече ръката му и я постави между бедрата си. — Точно тук.

Морган я погледна и радостно се разсмя.

— Имате късмет, мадам. Разполагам с това, което ви трябва!

Алиса протегна ръка и разкопча ризата му, очите й не изпускаха неговите. Пръстите й дразнещо се провряха, после се спуснаха към къдравите косми на гърдите му. Морган шумно въздъхна и се зае да се оправи с копчетата на гърба й.

Бавно и мъчително се разсъбличаха. Най-сетне той я взе на ръце и я отнесе в леглото. Тя усети хладината на покривката по голото си тяло и ненаситно отговори на целувките му.

— Толкова си красива, любов моя — дрезгаво прошепна Морган.

Младата жена си позволи да се наслади на чувствата си след дългото въздържание. Бе готова за любов. Ръцете му се плъзнаха по бедрата й и разбраха това. Тя се надигна срещу пръстите му, дъхът и излизаше на резки тласъци. Морган се опита да се въздържи и да увеличи времето на удоволствието, но тя не му разреши — привлече го към себе си в няма покана. Чувстваше се толкова топла и влажна, че на него не му оставаше нищо друго, освен да проникне в нежната утроба. Тя го прие, заключи бедра около таза му, искаше да го усети максимално дълбоко в тялото си.