Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Ще ви помогна с каквото мога — съгласи се лорд Касълриг.

— Чудесно. Ще се свържа с вас веднага щом подготвя подробностите. Ще трябва да ми изпратите сочна примамка. Вярвам, че вие и лейди Касълриг ще присъствате на събитието.

— Да — леко се усмихна министърът. — Със сигурност ще бъдем на бала. Имам чувството, че вечерта ще бъде знаменателна.

— Как вървят приготовленията за бала, скъпа? — попита Морган, като я завари да закусва, докато работеше на бюрото си.

— Не съм съвсем сигурна — призна Алиса и вдигна няколко листа замислено. — Най-накрая реших да работя сама в стаята си без баба, Каролайн и мисис Глиндън. Невъзможно ми е да се съсредоточа, докато и трите непрекъснато си спомнят и разказват за предишните балове.

— И върху какво работиш сега? — със симпатия продължи дукът.

— Варианти на менюто. Но все не успявам да се справя с количествата храна, които ще бъдат необходими за триста души. Никога не ми се е случвало да храня толкова хора наведнъж. И реших да изготвя списък на отделните ястия, а останалата част от работата да предоставя на мисис Кийнли.

— А списъкът на гостите?

— Кой по-точно? — Алиса започна да рови сред книжата. — Баба ми даде два отделни. Единият е с хора, на които се изпращат покани само за бала. Другият е за гостите, които ще нощуват. — Тя му подаде два свитъка.

Той ги прочете и направи съответните поправки и допълнения.

— Кажи на баба и Бърк да приготвят спалните за тези, които ще останат през нощта. Аз ще наредя на Джейсън да помогне на мисис Глиндън при адресирането на пликовете. И остави украсата на Каролайн. Нещо друго?

Алиса въздъхна облекчено.

— Така е добре. Трябва да ти призная, че никога не съм си представяла, че ще е толкова сложно.

— Сигурна ли си, че не се претоварваш?

— Не, не мисля подобно нещо. — Помълча няколко минути и продължи: — Знаеш ли, това ще бъде първият ми бал, Морган.

Той се сепна, погледна я изненадано, после я взе на коленете си.

— Ще бъде чест за мен да те съпровождам, скъпа лейди.

Тя го целуна по врата и се сгуши плътно до гърдите му.

— Просто искам да се гордееш с мен, Морган. — В гласа й се прокрадна съмнение.

— Винаги съм бил горд с теб, любов моя. — Той затегна прегръдката, но усети, че съпругата му сякаш застина.

— Бихте ли ми обяснили, Ваша светлост — студено прозвучаха думите й.

Морган проследи погледа й върху бюрото, на което лежаха преработените списъци, и се опита да задържи изплъзващото се тяло.

— Защо сте добавили Маделин Дюпон и брат й към гостите?

Дукът отказа да я пусне, погали гърба й успокоително и се опита да намери подходящ отговор.

— Чакам, Ваша светлост!

— Те са присъствали и миналата година — отговори вяло той.

Тя успя да се откъсне от прегръдката му и стоеше вдървено, с гордо вдигната брадичка.

— Обяснението ви не е достатъчно. Аз сама изготвих списъка за този бал и прецених, че те трябва да отпаднат.

— Дюпон ще присъстват — сухо каза дукът.

Очите на Алиса се разшириха, но тя не се предаде:

— Виждам, че са поканени и да прекарат нощта в замъка. Защо?

— Трябва, Алиса! — повтори Морган, като отбягваше погледа й.

— Не! — твърдо настоя тя и скръсти несговорчиво ръце.

Морган я изгледа със смразяващо неодобрение:

— Аз съм господарят на този дом, мадам! Ще направите каквото ви кажа!

Но тя не отстъпи:

— Не съм ви слугиня, сър! Доколкото си спомням, съм ваша съпруга. И господарка на този дом. Отказвам да приема тази жена в къщата си, докато не ми представите задоволителна причина за това.

Морган се почувства победен от доводите й. Тя беше права. Трябваше да й разкаже всичко.

— Седни, Алиса. Ще говоря дълго.

И той започна разказа си със срещата с лорд Касълриг и завърши с плана да залови Фолкън, като му заложи капан.

Алиса мълчаливо го слушаше и се опитваше да запомни всяка подробност от невероятните събития.

— Ти не вярваш, че Тристан може да е замесен, нали? — попита тя, след като Морган спря да говори.

Той поклати глава:

— Разбира се, че не!

— Ще бъде ли безопасно тук, в Рамсгейт, за Катрин? И за баба?

— Не се безпокой. Вече съм се разпоредил за допълнителна охрана.

— Трябва да ти призная, Морган, че намирам всичко това за много…

— Невероятно?! Споделям чувствата ти, скъпа.

— Сигурен ли си, че никой от двамата Дюпон не е Фолкън?

— Не съвсем. Но колкото и да мисля, не откривам възможност да са успели да се доберат и до трите места, в които бях скрил документите. Просто нямаха достъп. Невъзможно е да са го направили без съучастник.