Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Ами слугите?

— Същото е. Не биха могли да достигнат и до резиденцията ми в Лондон, а още по-малко до Уестгейт Менър.

Алиса се сепна.

— Значи затова дойде през май в имението на баща ми. За да откриеш онези документи в бюрото и да проследиш нишката, която води до френския шпионин. Предполагам, че му дължим благодарност.

— Как стигнахте до това внезапно решение, мадам?

— Ако не трябваше да търсиш плика със секретните документи в старото бюро, никога нямаше да се върнеш в Уестгейт Менър. Така че Фолкън е отговорен за нашата женитба.

Морган се изсмя.

— Ще се радвам да го информирам за този интересен факт, когато най-после се срещнем.

— Сигурен ли си, че планът ти ще проработи? — попита Алиса, като не пропусна да забележи, че той остави въпроса й за идентичността на Фолкън без отговор. Бе сигурна, че Морган подозира някого.

— Уверен съм, че добре съм заложил капана. Стръвта е толкова голяма, че той няма да й устои. Освен това, ако предположението ми излезе вярно, Фолкън ще е вече в замъка. Остава ни само да го пипнем на местопрестъплението.

Алиса го погледна настойчиво:

— Кого подозираш, Морган?

— Гилбърт Гренъм, брата на Каролайн — тежко въздъхна дукът. — Не ми се иска да е вярно, но знам колко обезоръжен е младежът в присъствието на Маделин Дюпон. Всички мъже вършат глупости в името на любовта.

— Боже мой — снижи глас Алиса. — Бедните Каролайн и Присила. Те толкова го обичат.

— Трябва да се докаже първо. Има и още една възможност, но тя е направо смешна на пръв поглед — промърмори той на себе си и прегърна Алиса. — Не се безпокой за това, скъпа. Ще се погрижа за всичко.

— Вярвам ти, Морган — отговори тихо тя. — Ако има нещо, с което бих могла да помогна…

— Не — твърдо отговори мъжът. — Няма да те излагам на никаква опасност. Ще трябва да ми обещаеш, че няма да се месиш!

— Ще направя каквото ми кажеш, Морган. — Тя отбягваше очите му. Нямаше никакво намерение да стои настрана, ако разбереше, че го грози опасност. — Ще бъдеш внимателен, нали?

— Да — отговори автоматично той, наклони глава и започна да я целува. — Мисля, че се претоварваш с работа, любов моя…

— О, така ли? — гърлено се засмя тя, защото той дразнеше с целувки ухото й.

— Като твой съпруг се считам за длъжен да ти напомня, че трябва да си почиваш. Остави този бал засега — въздъхна Морган и прокара пръсти по устните й. — Мисля, че леглото няма да ти се отрази зле.

— Ако и вие се присъедините към мен, Ваша светлост, никога няма да си почина!

Три седмици по-късно Алиса стоеше до Морган и с безизразно лице приемаше поздравленията на семейството на Каролайн, на което я представяха в момента. Гренъм бяха пристигнали рано сутринта в деня на бала, съпроводени от Тристан и Каролайн. Лейди Гренъм, дребна, набита жена непрекъснато кръжеше около Алиса и сипеше ласкателства за новата дукеса и раждането на Катрин. За разлика от нея барон Гренъм избоботи няколко думи за поздрав и незабавно започна разговор за коне с Морган.

Присила я поздрави, като че ли бяха стари приятелки, и после й представи брат си, Гилбърт. Алиса се насили да се усмихне, като си помисли, че пред нея може би стои един френски шпионин. Но не успя да види в хубавия млад мъж нищо подозрително.

Извини се на групата с неотложни ангажименти по подготовката на бала и заедно със старата дукеса, която веднага предложи помощта си, излязоха от стаята.

— Винаги си мисля, че ще полудея, ако остана повече от няколко минути да слушам бъбренето на лейди Гренъм — възкликна старата жена. — Благодаря ти, че ме спаси.

Алиса й се усмихна с обич.

— Сега ще изпищиш ужасена и ще търсиш кой да те спаси от мен, защото се каня да ти възложа работа.

— Чудесно. Ще свърша всичко, което поискаш от мен, само не ме пращай да забавлявам Гренъм.

— Ще оставим Тристан да свърши това. Ще ги помоля с Каролайн и да посрещат всички по-рано пристигнали гости. Не искам да ме прекъсват до довечера. Би ли прегледала музикалната програма?

Алиса порови сред многобройните книжа по бюрото си и най-после подаде на старата дукеса необходимия списък.

— Нещо друго?

Алиса помисли малко, преди да отговори:

— Нищо не ми идва на ум в момента. Щом излезеш от стаята, веднага ще се появят поне една дузина въпроси.

— Не се безпокой толкова, момичето ми — настоя старата жена. — Знам, че всичко ще е наред довечера. Ако имаш нужда от мен, ще бъда в детската стая при Катрин — наведе се и целуна Алиса по бузата, преди да се оттегли.