— Все още ли мислиш, че си се омъжила за погрешния брат? — подразни я той и близна ухото й.
— О, Тристан — през сълзи избъбри тя. — Какво да правя с теб?
Трис скръсти ръце и я погледна с очакване.
— А сега ти ми дай подаръка.
— Ще го получиш, когато останем насаме. Засега вземи това.
Той разопакова кутията с нетърпеливи като на малко дете пръсти и искрено се възхити на малката нефритена статуетка, представляваща изящна конска глава.
— Готови ли сме за масата? — попита старата дукеса.
Тя държеше в ръце красив златен медальон с капаче. Вътре бяха поставили малък портрет на Катрин. Старата жена го сложи на врата си и гальовно го замилва.
— Казах на Бърк да остави подносите на масичките за сервиране. Ще се оправим и сами. Искам целият персонал да се повесели.
Докато вечеряха с пай от омар, ростбиф с пресни картофи и брюкселско зеле разговаряха за изминалия ден. После, при поднасянето на пудинга с бренди, Тристан спомена за ежегодния зимен бал, който организираха в Рамсгейт Касъл.
— Ще бъдете ли домакини и тази година? — попита той брат си.
Морган се облегна назад:
— Наистина не съм мислил по въпроса, Трис. — Дукът потърка бузата си с привичен жест. — Това ще ни даде чудесна възможност да въведем Алиса в обществото, но аз не съм сигурен дали тя се е възстановила достатъчно за подобно натоварване.
— Чувствам се чудесно, Морган — намигна му Алиса.
Той също й се усмихна съзаклятнически.
— О, кажи ми, че ще го обмислиш, Алиса — примоли се Каролайн. — Знаеш ли, Тристан ми предложи да се омъжа за него на миналогодишния бал.
— Трябва да съм прекалил с пиенето тогава — подигравателно се намеси Тристан, после изохка, защото Каролайн го ощипа злобно.
— Заслужаваш си го, щом я дразниш така — твърдо отсече старата дукеса. — Но наистина би било чудесно да продължим традицията. Само ако си напълно здрава, Алиса. Разбира се, аз и Каролайн ти предлагаме помощта си.
— Няма нужда да се притеснявате — отговори Алиса, но в гласа й пролича несигурност пред перспективата да посрещне толкова много гости. Обърна се към Морган, видя любовта в очите му и твърдо продължи. — Обещавам да превърна бала в истинско събитие. Със сигурност приемаме да сме домакини и тази година.
На следващата сутрин Морган и секретарят му, Джейсън Камерън, работеха в кабинета, когато Бърк обяви неочакван посетител.
— Лорд Касълриг! — възкликна Морган при появата на министъра на външните работи. — Не знаех, че сте в Портсмут.
— На гости сме у роднини на лейди Касълриг в Саутхемптън — започна лордът. — Но тази сутрин получих много обезпокояващи новини и реших, че трябва незабавно да бъдете уведомен. — Погледна към Джейсън Камерън и последният забързано излезе. — Двамата агенти, които изпратих да следят Дюпон, са изчезнали.
— Изчезнали? — недоверчиво повтори Морган.
— Не дойдоха на предварително определената среща. Веднага изпратих хора по следите им, но досега не сме открили нищо — лорд Касълриг тежко въздъхна. — Страхувам се, че има и друго. Наскоро получихме информация, която показва, че член на вашето семейство е във връзка с Фолкън.
— Какво? — Дукът скочи на крака.
Министърът потри нервно ръце и продължи:
— Ще трябва да ми обясните как вашият брат, втори син в семейството, разполага с толкова много средства.
— Брат ми е спечелил честно парите си — студено отговори Морган. — Ако си бяхте направили труда да съберете повече данни, щяхте да знаете истината. Отказвам да коментирам каквито и да било слухове за характера и богатството на Тристан. Когато започнахме цялата тази работа, аз бях примамката. Естествено е Фолкън да насочи подозренията към брат ми.
— Заслужава си да помислите. Брат ви е имал възможност да изнесе секретните данни, които вие скрихте. Имал е достъп и до трите места. Не липсва и мотив — парите!
— Не знаете какво говорите — сурово го прекъсна Морган. — Отказвам да слушам повече тези глупости, без да видя сам така нареченото доказателство.
— За съжаление, е невъзможно — отговори лорд Касълриг. — Точно тези агенти, които се занимаваха със случая, са изчезнали. Документите също.
— Достатъчно! — Морган стовари юмрука си върху бюрото. — Следвах инструкциите ви през последните няколко месеца без какъвто и да било резултат. Време е да взема инициативата в свои ръце. От този момент аз ще планирам действията си.
— Какво точно предлагате?
— Ежегодно организирам бал в Рамсгейт. След няколко седмици ще имаме възможност да заложим капан на Фолкън и да приключим с тази работа веднъж завинаги — твърдо отсече Морган.
Читать дальше