Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Казах ли ти вече, любов моя, колко си прекрасна тази вечер?

Алиса се изчерви при този комплимент. Знаеше, че семплата рокля от бяла коприна подчертаваше елегантната й слабост, а бижутата, подарък от Морган, хвърляха магически отблясъци върху гладката повърхност. Не я интересуваше, че някои щяха да приемат тиарата като сравнение с кралицата. Съпругът й ги бе подарил с любов и тя ценеше чувствата му повече от парите и добрия тон в обществото.

— Бих искала да ти кажа, че и аз самата се харесвам тази вечер — каза лъчезарно тя.

Той й се усмихна с обич:

— Аз също. Но мисля, че този танц ще е последният за нас двамата. Поне на този бал.

Алиса се намръщи. Знаеше, че той говори истината. Всъщност бе я предупредил днес следобед, че смята да прекара вечерта в компанията на Маделин Дюпон.

— Ще бъдеш внимателен, нали, Морган — с разширени от тревога очи попита младата жена, усетила особените нотки в гласа му.

— Разбира се. Опитай се да се отпуснеш и се наслаждавай на бала. Ако имаме късмет, всичко ще приключи много бързо. И с успех.

Морган изпрати Алиса до малка група от гости, сред които бяха Тристан и старата дукеса. Наведе се в церемониален поклон, целуна ръката на жена си и се обърна към Тристан:

— Пази я, Трис!

После изчезна в тълпата.

Морган играе роля, успокояваше се Алиса, като за пореден път чу гърления смях на Маделин. Когато видя французойката, младата жена се почувства горда, че не показва каквато и да било неприязън, и дори се укори за безпочвената си ревност към дребната мадмоазел. Но с напредването на вечерта ставаше все по-трудно и по-трудно да се преструва, че всичко е нормално. Момичето флиртуваше без какъвто и да било срам със съпруга й. Всеки жест, всяка усмивка бяха предназначени да смаят дука. И той изглеждаше впечатлен и очарован. Алиса си наложи да стиска зъби и да издържи.

Сякаш за да направи нещата още по-трудни, Хенри Дюпон се залепи за нея и младата жена трябваше да понася натрапената й компания. Тя намираше поведението му за нахално безцеремонно, а забележките му по отношение на гостите и организацията на бала за обидни. След няколко неуспешни опита да се освободи от него най-после й се удаде възможност — видя барон Уелс в другия край на залата, извини се бързо и тръгна към лекаря. Мосю Дюпон се изгуби някъде из гостите.

Алиса си отдъхна, поговори малко с барона и се заоглежда за Морган. Видя го да излиза с Маделин. Гилбърт не се мяркаше наоколо, но затова пък най-неочаквано зад гърба на двойката се прокрадна Хенри Дюпон. Не й оставаше избор, освен да се включи в преследването, и тя тръгна след него. Ужасена разбра, че мъжът влезе в кабинета на съпруга й.

Алиса се паникьоса за момент, като си помисли, че Морган може да е в опасност. Поколеба се за минута, притисна ухо до ключалката, напрегна слух, но не чу нищо. После се реши и тихо отвори вратата.

Хенри бе с гръб към нея и явно търсеше нещо из стаята.

— Да не би да сте се изгубили? — твърдо попита младата жена, а очите й неспокойно бродеха из стаята, за да открият Морган и Маделин.

От тях нямаше и следа, а тя можеше да се закълне, че ги видя да влизат точно в този кабинет.

Хенри подскочи от изненада и рязко се обърна.

— Ваша светлост — облекчението му бе очевидно. — Не ви чух да влизате.

— Търсите ли нещо?

— Може да се каже. Виждали ли сте сестра ми и съпруга си? Преди малко ми се стори, че ги забелязах да идват насам.

— Последния танц сестра ви танцува с Гилбърт Гренъм — Смело отговори Алиса. — Сигурна съм, че е с него.

Хенри я изгледа студено.

— Сигурен съм, че грешите. Дукът не се е отделял нито за минута от Маделин тази вечер. Мога да се закълна, че дойдоха тук. Къде ли може да са отишли?

— Ако са влезли в кабинета, в което се съмнявам, вече явно не са тук — със сладък глас отговори Алиса, но очите и гневно святкаха при опита му да я унижи, като намекне за евентуалната връзка между съпруга й и Маделин. — Сигурна съм, че ще успеем да ги открием в залата. Ще ме съпроводите ли? — Тя се надяваше да го отстрани като възможна пречка за Морган, въпреки че ненавиждаше компанията му.

Обезоръжен, Хенри тръгна с нея, но в този момент рязко спря:

— Вижте, тази врата е открехната. Трябва да са излезли оттук!

— В този студ! — попита недоверчиво Алиса. — Уверена съм, че грешите, господине. Вероятно вятърът е отворил вратата.

— Може би, но аз все пак ще проверя. Ще дойдете ли с мен?

Алиса се поколеба, но кимна.