Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Бързо се изморявате, Ваша светлост — изсъска Хенри и битката започна отново.

Алиса ужасена забеляза бързо разрастващото се петно кръв върху ризата на Морган. Видя рязко очертаните бели линии около устата и сбръчканото от болка лице. Той няма да се справи, реши тя, ще трябва сама да намеря изход. Напрегна воля да се концентрира и изведнъж се сети — припомни си, че той й бе казал за пистолета, скрит в чекмеджето на бюрото. Като не изпускаше от погледа двамата мъже, младата жена се прокрадна до мястото и въздъхна облекчено, като напипа оръжието. Бавно сключи пръсти около дългата дръжка, измъкна пистолета от скривалището му и го скри в гънките на роклята си. Преглътна сухо и освободи спусъка, като се молеше всичко да е наред.

В този момент Дюпон предприе нова атака. Хвърли се като змия напред, но Морган успя да се отмести. Французинът се олюля и това му коства много — дукът ловко приплъзна върха на сабята си върху тази на противника и най-после Хенри бе обезоръжен.

Алиса извика радостно, но възгласът й бе пресечен от бързата реакция на Дюпон — мъжът извади от вътрешния си джоб малък пистолет. Не й оставаше нищо друго, освен да действа. Без да мисли, протегна напред двете си ръце и се опита да се съсредоточи. След това стаята се изпълни с оглушителен шум и гъст дим. Лицето на Хенри представляваше смесица от изненада и объркване. После тялото на мъжа бавно се свлече на пода.

Алиса го гледаше ужасена, очите й бяха пълни със сълзи и недоумение.

— Господи, убих го! — прошепна тя и коленете й се подгънаха.

Потърси опора в стената, но не успя да се задържи и ръцете й безпомощно задраскаха по мазилката. Обърна изплашени очи към Морган, но той вече бе до нея и силните му ръце я поеха.

— Добре ли си?

— Боже мой! Той извади пистолет и… Аз не съм имала намерение да го убивам. Исках да го спра, но…

Морган нежно погали косата й.

— Успокой се, любов моя. Никого не си убила!

— Какво? — невярващо попита тя. — Та той е неподвижен!

— Да — отговори дукът с разкривено от болка лице. — Но диша! Трябва да ви призная, мадам, че никога не преставате да ме учудвате. Не знаех, че имам до себе си такъв стрелец!

Алиса се вцепени в ръцете му.

— Всъщност, Морган, никога не съм стреляла с пистолет. Досега.

— По дяволите! Можеше да сгрешиш!

— Трябваше да поема риска — философски отвърна тя. — Но си беше чиста случайност, че улучих!

— Мисля, че мога да се сетя за някои моменти, в които би ти се искало да уцелиш мен. — Морган повдигна брадичката й.

— Може би — каза тя и очите й се напълниха със сълзи, защото чак сега осъзна какво бе могло да се случи.

— Обичам те, Алиса — тържествено като в храм обяви Морган.

— Аз също те обичам — въздъхна младата жена. — Какво ще правим с Хенри?

— Знам за няколко от агентите на лорд Касълриг, които с удоволствие ще се освободят от него.

— Но ти си ранен, Морган. Кървиш ужасно…

— Стига, Алиса — помъчи се да протестира той, но внезапно краката му се подкосиха и тя едва успя да му подаде стол.

— Веднага ще доведа барон Уелс. Ще се справиш ли, докато дойда?

— Добре съм — тихо отговори той. — Съмнявам се, че господинът би могъл да отиде някъде в това състояние. — Дукът наклони глава към Хенри.

Алиса се пресегна и оправи влажните кичури от челото му.

— Ще се върна след няколко минути — бързо каза тя и излезе от стаята.

Останал сам, Морган отпусна глава на облегалката и се замисли за изминалите събития. Бе излязъл с Маделин от балната зала, след като забеляза, че Гилбърт отива към кабинета му. Влязоха в стаята, но вместо да завари Гилбърт с документите, той го видя да излиза през големите френски прозорци. Втурна се да го преследва, но някой го удари по главата. Следващото нещо, което си спомняше, бе лицето на Алиса, надвесено над неговото, в кабинета на управителя на имението. Нямаше представа как се бе озовал там.

Звукът от забързани стъпки прекъсна мислите му. Алиса влетя в стаята, следвана от барон Уелс, Тристан и няколко слуги.

— Занесете го в спалнята му — посочи дукът тялото на Хенри. — И поставете стража отпред. Баронът ще дойде да се погрижи за него след малко.

— Кълна се, братко — насмешливо каза Тристан, докато наблюдаваше изнасянето на французина, — че не познаваш граници, когато си търсиш причини да не присъстваш на някой бал.

— Искам да ви прегледам, Ваша светлост. — Лекарят се приближи със съд топла вода в ръце и чисти ленени кърпи.

— Разрешете на мен — намеси се Тристан, разкъса редингота, отметна ризата и разгледа раната.