Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Щом настоявате.

Той забързано излезе, следван по петите от Алиса. Тръгнаха по алеята, която опасваше къщата. Светеше само призрачната луна, стъпките им отекваха по чакъла в нощната тишина, нарушавана от далечния весел глъч в къщата.

— Не виждам никого наоколо — обади се Алиса след няколко минути. — Нека да се върнем, докато не са разбрали, че отсъствам.

Тя вече се съмняваше, че е постъпила правилно. Вятърът я пронизваше до костите и чак сега осъзна, че е съвсем беззащитна насаме с този опасен мъж.

— Чакайте! Мисля, че чух нещо — извика той.

— Но аз не. Връщам се обратно, преди да съм замръзнала съвсем — нервно каза Алиса, обърна се и закрачи към къщата, като се опитваше да се отдалечи възможно най-бързо.

Силен шум спря бягството й.

— Какво беше това? — автоматично попита тя.

— Сякаш дойде от там. — Мъжът посочи един от прозорците на втория етаж в западното крило.

Хенри я изгледа въпросително и забеляза страха в очите й. Спусна се към нея и злобно я хвана за китката.

— Сега разбирам. Ваша светлост, че сте информирана повече, отколкото трябва.

— Нямам и най-малка представа за какво намеквате, мосю Дюпон — отговори Алиса с цялата царственост, на която я бе научила старата дукеса. — Незабавно махнете ръцете си от мен!

За част от секундата тя помисли, че е успяла да го заблуди, но Хенри гневно присви очи.

— Някъде тук трябва да има страничен вход. Покажете ми го!

Алиса разбра, че няма друга възможност, и го поведе към скритата врата. Той я блъсна навътре и стиснал пръстите й в желязна хватка, се отправи към задното стълбище. Фоайето бе осветено, но не се виждаха никакви слуги. Алиса се поколеба в началото на стълбите, но Хенри я дръпна решително и тя, повдигнала края на копринената си рокля, се заизкачва със свито от страх сърце. Не знаеше какво я очаква горе.

Спряха на площадката на втория етаж и се заслушаха в шумовете на къщата.

— Мисля, че чух нещо в тази стая. — Хенри сочеше първата врата вляво.

— Това е стаята на управителя на имението — отговори Алиса, обезпокоена, че точно тук Морган може да е скрил документите за Фолкън.

Мъжът отвори вратата и побутна грубо младата жена навътре. Тя се спъна, но успя да запази равновесие и заоглежда с тревога стаята.

После изкрещя и се втурна към тялото на пода.

Дукът лежеше изкривен на едната си страна и Алиса се опита да го изправи до седнало положение.

— Морган! Ранен ли си? — отчаяно питаше тя. — Какво се е случило?

— Алиса? — Думата мъчително излезе от устата му.

Той с усилие раздвижи мускулите си, опипа главата си и се намръщи, като усети под пръстите си големия оток.

— Някой здраво ме е ударил. Сама ли си?

— Мосю Дюпон е с мен — предупреди го тя и се отмести, за да му покаже, че Хенри е до вратата.

Французинът се поколеба, после с бързи крачки се приближи и с едно-единствено движение отхвърли Алиса встрани.

— Съжалявам, че трябва да прекъсна такава очарователна семейна сцена, но имам още много работа, а вие ми пречите. Жалко, че се намесихте и вие, дукесо! Сега ще трябва да ви убия заедно със съпруга ви.

— Остави я да си върви, Дюпон! — Морган внезапно се изправи на крака. Изглеждаше огромен и заплашителен.

— Страхувам се, че вече е невъзможно, Ваша светлост! — подигра се Хенри. — Да не искате да я оставя да информира властите!

Алиса свирепо се нахвърли върху него и това даде възможност на дука да се добере до рапирите, окачени на стената. Обърна се, вдигнал оръжието, но противникът му вече бе отблъснал Алиса й в ръцете му също проблясваше стомана. Двубоят започна и младата жена отчаяно се питаше с какво да помогне на Морган. Ударите свистяха във въздуха, мъжете кръжаха един срещу друг и се опитваха да открият слабото си място, готови за решителното, последно замахване на рапирите. Тя ги наблюдаваше мълчаливо и се молеше силният и по-висок Морган да вземе надмощие. Хенри бе слаб, източен и подвижен, но дори и по-неопитно око би могло да забележи, че той е изключителен майстор, бърз и грациозен. Гледаше ги безпомощно и си мислеше, че рапирите им сякаш добиха собствен живот — надигаха се, спускаха се, играеха си със сложни пируети, почти разговаряха злобно помежду си.

Двамата мъже се измориха, от челата им капеше пот. Вкопчваха се отново и отново с напрегнати тела и кипящи мускули. Малко по малко Морган започна да забавя темпото. Алиса разбра, че отокът на главата му го кара да се чувства замаян и отпаднал. Хенри непрекъснато сипеше злобни подмятания, докато дукът само ръмжеше в отговор. И тя се запита колко още щеше да издържи той. Мъжете продължаваха да кръжат из стаята с мрачни лица и твърда решимост. Морган не забеляза някакъв стол, препъна се в него и загуби равновесие. Хенри използва създалата се ситуация, метна се напред и прободе духа в рамото. Морган бързо се извъртя, преди французинът да нанесе втория, фатален удар. По някакво чудо успя да се изправи на крака и се приготви за нова атака.