Ейдриън Басо - Интимно предателство

Маделин кълнеше шумно на френски, а Присила остана мълчалива и гордо изправена, докато ги отвеждаха от брега. Каролайн падна в безсъзнание в прегръдките на Тристан. Гилбърт несръчно я галеше по ръката, като се опитваше да я утеши. Той поне разбираше какво ги очаква.

Алиса трепереше в студения мрак, ръцете й бяха като вкочанени. Притисна се до Морган, щастлива, че всичко е приключило.

— Хайде, любов моя — уморено каза дукът. — Разкрихме Фолкън. Да се връщаме вкъщи, преди да сме замръзнали.

Алиса седеше пред камината, загърната в топло одеяло. Разсеяно отпиваше от виното, което Мейвис й бе донесла, и се чудеше дали някога ще се почувства стоплена отново. В далечината се чуха ударите на стенния часовник и тя си помисли, че ако Морган не се появеше до няколко минути, сама щеше да го завлече в спалнята му.

Вратата се отвори и младата жена се усмихна щастливо, но после видя, че това бе само Дикинсън.

— Не са ли приключили още? — нетърпеливо попита тя.

— Продължават да заседават. Дойдоха и няколко представители на правителството. Що се отнася до бала, той е в разгара си. Гостите като че ли нямат намерение да си тръгват.

— Предполагам, че не бях много любезна домакиня, нали, Дикинсън? — засмя се Алиса.

— Така е, Ваша светлост — съгласи се верният слуга. — Но гостите едва ли са забелязали.

Разговорът им бе прекъснат от влизането на Морган.

— Най-после — възкликна тя и тръгна към него.

— Бренди, Дикинсън — нареди Морган и я прегърна. — Изтощен съм!

— Как е рамото ти? — загрижено попита Алиса. — Обещах на барон Уелс да сменя превръзката и да сложа върху раната от лечебния прах. Взех и малко лауданум, за да заспиш. Боли ли те?

Рамото му гореше, но той не желаеше да взема болкоуспокояващото лекарство, преди да е разговарял с Алиса.

— Лягай в леглото. Искам да видя раната — настоя тя.

Разсъблече го сръчно, сложи лекарството и го превърза. После отиде до дрешника и донесе чиста долна риза.

Той я взе несъзнателно, като мислеше, че това е халата му, но скоро разбра грешката си.

— Какво е това?

— Долна риза за спане — твърдо отговори тя.

— Но аз никога не нося… — започна да протестира Морган, но спря, като видя твърдата решителност, изписана върху лицето й.

Бе твърде уморен, за да спори. Навлече дрехата и потупа леглото до себе си. Алиса се настани с готовност и се сгуши до тялото му.

Появи се Дикинсън с поднос в ръцете и безизразна физиономия.

— Ще желаете ли още нещо, Ваша светлост? — попита камериерът.

— Не и тази вечер, Дикинсън — отговори дукът.

— Дикинсън — обади се Алиса. — Моля те, напомни на барон Уелс да ни посети утре сутринта. Искам да се уверя, че раната зараства добре.

— Да, Ваша светлост — с готовност се съгласи мъжът и излезе, като внимателно затвори вратата зад гърба си.

— Мисля, че Дикинсън ме харесва, Морган — гордо каза Алиса.

Дукът се разсмя, но после изкриви лице от силната болка.

— Нека ти дам малко, лауданум, Морган! Моля те!

— След малко. — Той изпи на един дъх брендито. — Знам, че си любопитна да разбереш всичко. Ако взема приспивателното, няма да успея да ти разкажа.

— Ако се чувстваш достатъчно добре, бих искала да чуя разказа ти. Наистина ли Присила е тъй нареченият Фолкън?

— Точно тя. Направи всички ни на глупаци.

— И защо се е съгласила да шпионира?

— Парите! Явно е била вбесена от факта, че семейството на лорд Огдън я е лишило от наследство. Оставало й е да разчита единствено на милостта на баща си. После срещнала Хенри Дюпон, малко след смъртта на съпруга си. Той я убедил да му помага. Присила станала толкова добра, че вече сама организирала и ръководела операцията.

Алиса невярващо поклати глава.

— Присила не притежава чувство за лоялност, Алиса. Тя просто е открила необичаен талант у себе си и е решила да го използва. Не я е интересувало кой може да бъде наранен, дори и той да е член на семейството.

— Затова ли се опита да прехвърли вината на Гилбърт?

— Разкрили са куриерите, които са тръгвали от Рамсгейт. Тогава е решила да уличи мен. Но после разбрала, че ми имат доверие, и е хвърлила подозрението върху Тристан и Гилбърт.

— А Гилбърт? Той бил ли е наясно?

Морган се засмя.

— Това е най-интересното. Той е усетил, че се опитват да ме злепоставят, и решил сам да се заеме с изясняването на случая, преди да ми каже. Всъщност въобще не се е интересувал от Маделин Дюпон. Искал е просто да събере информация.