Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Господи! — обади се глас от полумрака. — Какво правиш тук?

— Искам да обсъдим за последен път плана за тази вечер. Освен ако не сте си променили решението, Фолкън.

— Трябваше да чакаш аз да се свържа с теб — просъска гласът. — Какво ще стане, ако някой те види да влизаш в стаята ми?

Хенри повдигна рамене:

— Никой не ме забеляза — пресече стаята, взе си един стол и се настани пред камината. — Не бива да сте загрижен толкова за репутацията си, шери…

Фолкън се намръщи и изпита желание да го удари по красивото лице.

— Не съм стигнала дотук, за да ме провалите с глупостта си, мосю Дюпон. Мисията ми е прекалено важна, всяка небрежност може да се окаже фатална.

Хенри се усмихна мързеливо.

— Знаете, разбира се, че дукът ни е заложил капан.

Фолкън му отправи безизразен поглед.

— Естествено, подозирах подобна възможност. Всъщност щях да съм разочарована, ако Морган не го е направил. Мисли се за много умен, но досега винаги се проваляше в опитите си да разкрие самоличността ми. Но информацията, която ни предлага в момента, е твърде ценна, за да се откажем.

— Да — съгласи се Хенри и алчно потри ръце. — Надявам се, че плановете за придвижването на Уелингтън през пролетта си заслужават високата цена.

— Ще трябва да изиграете голяма роля довечера — продължи Фолкън. — Ако ни разкрият, ще се наложи да бягаме. Всичко трябва да е подготвено.

— Какво е направено по този въпрос?

— Една лодка ще ни чака на брега, ако се случи нещо непредвидено. Но да се върнем към бала. Надявам се, че Маделин ще се справи със задачата си — необходимо е да не изпуска дука от очи през цялата нощ. Не мисля, че той ме подозира, но за всеки случай…

— Не се безпокойте за Маделин — отговори Хенри. — Момичето знае много добре как да поддържа мъжкия интерес към себе си. Но какво ще правим с новата дукеса? Тя няма ли да изисква внимание от страна на съпруга си?

— Дукесата ще е много заета като домакиня, за да се занимава със съпруга си. Може и да се разстрои от поведението на мъжа си и ухажването на Маделин, но няма да направи сцена. Не е в характера й.

— Изглеждате много сигурна — меко каза Хенри.

— Да. — В гласа на жената прозвучаха метални нотки. — Но това не означава, че можете и за минута да свалите погледа си от нея. Ще ви държа отговорен, ако нещо се обърка заради намесата й. И, моля ви, уверете се, че никой не ви е видял.

Разговорите в залата замлъкнаха, когато Морган поведе Алиса към центъра на танцовата площадка. Тя се бе владяла, докато траеше безкрайното представяне на върволицата от гости, но сега всички погледи бяха вперени единствено в нея.

Дукът, спокоен и арогантен както винаги, наблюдаваше собственически сияещата си жена. Бе поздравявала гостите им с елегантност и грация, но в този момент Морган можеше да се закълне, че Алиса бе пред припадък. Взе я в ръцете си и зачака. Тя сякаш го сграбчи с едната си ръка, другата впи в рамото му, както я бяха научили. Вперила поглед в златните копчета на редингота му, чакаше да чуе първите звуци.

Мълчанието застрашително продължи. Алиса повдигна глава и спокойното й лице грееше, в лъчезарна усмивка. Никой не би предположил как паниката бе свила на топка цялото й същество.

— Защо не започват? — прошепна тя.

Морган палаво се усмихна:

— Чакат моя знак, скъпа.

Прииска й се да го удари, но вместо това се усмихна още по-ярко:

— Морган, би ли бил така добър да направиш нещо, преди да съм припаднала?

— Имайте търпение, мадам. Искам да вкуся докрай наслаждението на този момент — всички ми завиждат за зашеметяващата жена до мен.

Алиса сериозно се запита дали да не го ритне, но вдигна поглед и видя искреното възхищение в очите му. Ядът й се стопи, тя пое дълбоко дъх и обяви:

— Вече съм готова, Морган!

Той я притегли още по-плътно, музикантите засвириха и те се понесоха в плавни кръгове из огромната зала. Алиса можеше да се закълне, че чу въздишките на гостите, но не бе уверена дали се възмущават на скандално интимния начин, по който Морган я бе прегърнал, или се изумиха от смелостта им да открият танците с валс.

Последното бе предложение на старата дукеса. Тя бе казала, че това е начин да се насочат клюките към ползващия се с неодобрението на пуританите танц, вместо към бързата женитба на Морган и преждевременното раждане на Катрин.

Сега Алиса се радваше, че се е съгласила. И без това нямаше достатъчно време да се справи със сложните стъпки на традиционните танци, за разлика от феерията на валса, която лесно се овладяваше. И тя се носеше плавно, без усилие, по лъскавия под, като се наслаждаваше на усещането, че е лека като перце и се намира в ръцете на любимия си. Той танцуваше, както правеше и повечето неща — с неосъзната грация и стил — и Алиса просто го следваше.