Ейдриън Басо - Интимно предателство

Като не можеше да издържа повече на напрежението, тя все пак сведе очи към пода.

— Господи, Тристан! — уплашено промълви младата жена.

— Какво? Какво има, Алиса?

— Съсипах килима на баба — проплака тя.

— Да върви по дяволите проклетият килим! Не ме плаши повече така, чуваш ли?

— Няма нужда да викаш, Трис! — Дъхът й излизаше на резки, неравни тласъци. — Аз съм до теб, забрави ли?

— Извинявай. — Той я хвана по-здраво, когато следващата контракция разкъса тялото й. — Страхотна двойка сме, не мислиш ли? — изсмя се мъжът.

Тя нервно се изкикоти, тъй като болката я бе отпуснала за момент.

— Наистина. Ако само някой можеше да ни види!

— Ако продължаваме така, бебето ще се роди на стълбището.

Без да се колебае повече, той я вдигна на ръце и излезе от стаята.

— Сигурен ли си, че ще успееш да ме занесеш до спалнята ми, Трис?

— Да не предизвикваш мъжествеността ми! — възмути се той, намести я удобно в ръцете си и с лекота пое по стълбите. — По-добре ли се чувстваш? — прозвуча спокойният му глас на площадката на втория етаж.

— Като че ли се готвя за бал — бързо изговори Алиса, като вече предусещаше контракциите.

Най-после Тристан отвори с крак вратата на стаята й, огледа се и каза:

— Имаш много хубава стая! — възхищението му бе предназначено да я разсее.

— Чакай, Трис — спря го тя. — Искам да отидем в стаята на Морган. Детето ми трябва да се роди в неговото легло.

— Чудесна идея! — възкликна мъжът, готов да се подчини на всяко нейно желание.

Помогна й да седне на леглото и позвъни. Дикинсън се появи незабавно и ужасено се вторачи в Алиса, която се превиваше, сграбчила страничната колона на леглото.

— Веднага изпрати две жени, които да помогнат на дукесата да се съблече и да приготвят стаята — изкомандва той камериера на Морган.

Прислужничките дойдоха и Алиса се зае да им обяснява от какво има нужда.

Тристан излезе и неспокойно закрачи в коридора пред стаята.

Жените смениха чаршафите и преоблякоха Алиса в чиста долна риза. После сресаха косата й, подкрепиха я отвсякъде с възглавници и удобно настанена в голямото легло, тя зачака.

Когато му казаха, че са свършили работата си, Тристан реши, че може да влезе отново.

— Изглеждаш много добре — каза той и приседна на леглото.

Безпокоеше го страшната й бледност и той отчаяно се надяваше Морган да се появи всеки момент. Жените стояха отстрани и мъжът много добре знаеше, че не е редно да остава, но не желаеше да излезе.

Алиса видя нерешителността в погледа му.

— Моля те, Трис, не ме оставяй! — с разширени от страх очи помоли тя.

— Няма — решително я увери той. — Ще остана, докато Морган си дойде.

Времето се точеше мъчително бавно, контракциите следваха на неравни интервали, някои силни, други по-слаби. Тристан й разказваше за детството си, за белите, които бяха правили заедно с Морган. Опитваше се да я развесели и облекчи болката й. Алиса му бе безкрайно благодарна заради благотворното му присъствие и силните ръце, в които можеше да се вкопчи, когато болката ставаше непоносима.

Морган буквално влетя в огромното фоайе след няколко часа, като бе взел разстоянието от Чартър Оукс до Рамсгейт Касъл за рекордното време от два часа. Беше прашен, потен и полудял от тревога по Алиса.

— Къде е жена ми? — излая той към Бърк, който се опита да му помогне да си свали връхната дреха.

Отмести рязко ръцете на иконома, нервно задърпа наметката си, после с един замах я разкъса и захвърли на пода сред дъжд от копчета.

— Къде е жена им? — повтори дукът с изкривено от напрежението лице.

— Горе, Ваша светлост… — Морган не остави старият човек да продължи и се втурна по стълбите, като вземаше по две стъпала наведнъж.

Стигна на втория етаж, преди Бърк да е успял да събере остатъците от пелерината му. Отвори вратата на спалнята на Алиса, видя празното легло и сърцето му лудо заби. Изхвърча навън, като викаше Бърк и Дикинсън и бълваше неразбрани думи.

— Тук сме, Морган — долетя гласът на Тристан от собствената му спалня.

Дукът спря на средата на площадката и загледа изумено.

— Трис?

— Тук, Морган!

— Какво, по дяволите, правиш ти тук? — извика мъжът и рязко отвори вратата. — Ще ми кажеш ли къде е жена ми?

— В леглото съм, Морган — чу той слабия й глас. Дукът хвърли бърз поглед на пребледнялото й, без капчица кръв, лице, прекоси стаята и я взе на ръце.

— Как си, любов моя — погали я нежно по копринената коса. — Дойдох си възможно най-бързо.