— Не е честно!
— Нямах представа, че си такъв сноб, Каролайн! Страхувам се, че си направила ужасна грешка при избора си на съпруг. Ако си искала да ставаш дукеса, трябвало е да гледаш по-високо от втори, по-малък брат.
Думите му я стреснаха и тя замръзна на мястото си. Изражението му показваше, че го е наранила жестоко. Разкаяна се втурна към него и коленичи в краката му.
— О, Трис — прошепна жената и се вкопчи в ръкава на редингота му. — Не съм искала да те обидя. Внезапният брак на Морган ме кара да се чувствам ужасно.
— Съжалявам, че не мога да ти дам онова, което толкова желаеш, скъпа.
Каролайн усети сълзите в очите си и бързо заговори:
— Аз съм тази, която трябва да се извинява. Такава глупачка съм. Титлата наистина не е от значение. Без твоята любов не мисля, че бих могла да оцелея в този свят. Моля те, кажи, че ми прощаваш…
Тристан я вдигна, сложи я в скута си и тя опря глава на гърдите му.
— Разбира се, че ти прощавам, Каролайн — меко отговори той. — Съжалявам, че не успя да сдържиш чувствата си. Допуснала си голяма грешка, като въобще си могла да си помислиш, че има вероятност да станеш дукеса на Гилингам.
— Но Морган каза… — започна жена му, но Тристан я изгледа хладно и прекъсна новия поток думи.
— Не ме интересува какво е говорил Морган. Независимо от това, което те е накарало да повярваш в подобни глупости, винаги съм знаел, че той ще се ожени втори път, когато му дойде времето. И сега от нас се иска да му пожелаем щастие, защото най-после е намерил подходящата жена.
— Боже господи, Трис, не мога да повярвам, че не се чувстваш засегнат. Морган получава всичко само защото е роден пръв. Баща ми е по-малкият син в семейството, и през по-голямата част от живота си бе потиснат от липсата на достатъчно средства. Винаги съм ненавиждала чичо си заради лъвския пай от богатството, което получи, без да си мръдне пръста.
— Моето положение е съвсем различно, Каролайн. Имам значителни доходи от наследството, което майка и баба ми оставиха, а също и голям дял от вложенията на Морган.
— О… — успя да възкликне Каролайн.
Досега тя въобще не се бе интересувала от финансови въпроси и бе в пълно неведение за състоянието на семейството. А и Тристан никога не я бе спирал да харчи парите му, които сякаш бяха в изобилие.
— Искаш да кажеш, че сме богати, нали?
— Много — сухо отговори Тристан и присви презрително очи. — Но явно не съм те преценил достатъчно добре, Каролайн. Ти не си сноб, ти просто преследваш богатството ми.
— Уф — младата жена тръсна русите си къдрици. — Прости ми, че останах доволна от факта, че не сме просяци.
— Предполагам, че все някога трябваше да поговорим за това. — Тристан я прегърна утешително и целуна слепоочията й.
— Това значи ли, че сме много богати, Трис? — попита тя със светнали очи.
— Вероятно — сбърчи нос той. — Сега да не почнеш да харчиш като регента, скъпа!
— Разбирам — изсмя се Каролайн. — Голямо облекчение е да знаеш, че си финансово осигурен. Когато си помисля за сестра си Присила, винаги се разтрепервам. Според закона наследството се предава по мъжка линия и тъй като нямаха деца, тя не получи нищо. Това е жестоко. Сега се осланя единствено на баща ни, а ти знаеш колко стиснат може да бъде той.
— Не бива да се тревожиш, че това ще се случи и с теб, Каролайн. Помислил съм по въпроса и ти ще разполагаш с повече от достатъчно средства, ако умра.
Каролайн го изгледа ужасено. Та тя не би могла да преживее и ден без любимия си.
— Държах се като пълна глупачка, мили — хубавите й сини очи бяха замъглени от болка.
— Знам, че не ти е лесно да разбереш напълно какво чувствам относно брат си, но искам да знаеш, че никога не бих го намразил само защото е първороден. Морган винаги е проявявал щедрост и разбиране към мен. Предпазвал ме е от много глупости в живота ми. За да получа титлата, той трябва да умре без наследник. Мисля, че и ти не би желала подобна цена за моето социално положение.
— Да — искрено отговори тя. — И заради Морган ще се погрижа Алиса да бъде приета в семейството по подходящия начин.
— Благодаря. Сигурен съм, че и той ще го оцени. Мисля, че бързата им женитба ще бъде проблем и за двамата — трудно ще привикнат с новото си положение. — Тристан потупа жена си по рамото. — Но не се отчайвай, Каролайн. Бебето може и да е момиче. В такъв случай, ако ти и аз имаме момче, то ще наследи титлата.
Лицето на младата жена светна, но тя погледна към мъжа си недоверчиво, като не беше сигурна дали той не й се подиграва.
Читать дальше