Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Какво има? — удивено попита тя, а обвинителният тон на въпроса, отправен към Морган, ясно му показа кой е считан за виновен.

Морган изскърца със зъби и успя да преглътне обидните думи, напиращи на устните му.

— Откъде, по дяволите, да знам? — продължи да крещи той. — Тъкмо си водехме съвсем нормален разговор, когато реших да й дам подаръка си. Тя го погледна, захвърли го в лицето ми и изхвърча от стаята.

— И какъв бе точно подаръкът, Морган? — попита сериозно баба му.

— Диамантена огърлица, обсипана със смарагди — обясни той с все още гневен глас. — Защо?

— Ела в салона за гости, Морган — студено му нареди старата жена. — Мисля, че е време да поговорим.

Алиса стигна до убежището на стаята си и затръшна вратата. Облегна се на нея, за да успокои накъсаното си дишане, и с гневни движения заизтрива сълзите от лицето си. Бе постъпила неразумно и прибързано, но в момента, в който Морган извади плоската кадифена кутия от джоба си, тя бе усетила, че губи контрол. В съзнанието й изникна картината от разказа на старата дукеса — изневерилият съпруг подарява скъпоценности, за да умилостиви разгневената съпруга. Само един поглед върху обсипаната с диаманти огърлица, и Алиса побягна панически, след като бе захвърлила бижуто в лицето му.

Знаеше, че постъпката й е детинска, но закъснялото съжаление нямаше да реши проблема. Младата жена разтърка слепоочията си и позвъни за прислужницата. Поиска да й приготвят ваната, за да се отпусне и събере мислите си, преди отново да се изправи срещу Морган.

Наслаждавайки се на уединението, Алиса се потопи в уханната вода и се опита да намери приемливо извинение за случилото се. Трябваше да обясни нещо на изненадания си съпруг. Разсеяно си играеше със сапуна и се питаше дали винаги ще бъде така между тях — напрежение, недоверие, горчивина… Досега винаги бе била силна, гордееше се със самоконтрола и разума си. А напоследък всяка среща с Морган я изкарваше от равновесие и предизвикваше хаос в чувствата й.

Алиса въздъхна и се изправи във ваната. Направи опит да излезе сама от хлъзгавото корито, но веднага разбра, че няма да успее. Извика високо Джанет, като въобще не беше уверена, че прислужницата й щеше да я чуе. Никой не се отзова на повика й, тя скръсти ръце и безпомощно зачака, докато водата бавно изстиваше. После опита пак, отчаяният й глас отекна в голямата стая и отново заглъхна без отговор.

Дукът се прибираше в спалнята си след откровения разговор със старата дукеса, когато чу виковете за помощ. Влезе безшумно и видя жена си във ваната.

— О, Джанет, благодаря ти, че дойде — възкликна Алиса, като чу отварянето на вратата. — Нуждая се от теб. Страхувам се, че увеличените ми размери не ми позволяват да изляза сама оттук, а вече съвсем изстинах.

Морган се усмихна, изкушен да се позабавлява с проблема й. Той коленичи, пропълзя зад гърба й и протегна ръка към гъбата, плуваща във водата.

Алиса се сепна при вида на мъжката ръка и се опита да извие глава, за да види натрапника, но ваната бе твърде тясна.

— Вече свърших с къпането — тихо прошепна тя, защото Морган бе започнал да плъзга бавно гъбата по тялото й и нежно да гали настръхналата плът.

Той не обърна внимание на протеста й, гъбата се превърна в еротичен, но и много мъчителен инструмент — тръгна от горната част на гърдите, мина през набъбналите зърна, обрисува корема и навлезе между бедрата. Алиса потръпна в отговор и зачака с широко отворени очи.

— Ще изстинеш — прошепна Морган в ухото й, изправи се и я извади от хладката вода.

После загърна бляскавото й тяло в голяма кърпа.

Алиса го гледаше мълчаливо, като не се подчини на импулса си да обвие ръце около врата му. Той нежно започна да я подсушава. Когато докосна корема й, тя веднага се дръпна, но Морган успя да забележи паниката в погледа й.

— Алиса, добре ли си? Да не би да те боли нещо?

— Не… добре съм. Но разбирам отвращението, което изпитваш към огромния ми корем — прошепна тя и извърна глава.

— Боже господи! — възкликна Морган ужасен. — Това ли си мислиш?

Той я обърна към себе си, взе лицето й в ръце и приближи главата си към нейната. Устните им се срещнаха в нежна целувка, изпълнена с копнеж и любов.

— Ти и сега си много красива. Толкова топла, толкова нежна и сладка. Избягвах те, защото не се доверявах на себе си — нямаше да успея да овладея желанието си.

— Добре се справяш досега, остана целомъдрен. Та ние дори не сме консумирали брака си.