Ейдриън Басо - Интимно предателство

Не след дълго Мейвис пристигна и й подейства успокояващо и ободряващо.

След нея се появи мисис Глиндън, компаньонката на дукесата. Алиса си помисли, че тя бе приятна жена, въпреки гневното й изражение и заекване при запознанството им.

Най-трудното дойде на третия ден, когато неочаквано пристигнаха Тристан, Каролайн и Присила.

Алиса, дукесата и мисис Глиндън пиеха следобедния си чай, когато Бърк съобщи за гостите.

Каролайн влетя в стаята, облечена в красив червен костюм, който подчертаваше бледия цвят на кожата й.

— Бабо! — възкликна тя и прегърна дукесата. — Колко се радвам да ви видя отново.

— Успокой се, скъпа — провлачено каза Тристан, който я следваше. — Минаха само няколко дни, откакто баба си тръгна от Лондон. — Той се наведе и нежно целуна старата жена по бузата.

— Да, но на мен много ми липсваше компанията й — отговори Каролайн и се обърна към Алиса. — Наминахме към Морган миналата вечер и той ни каза изключително шокираща новина.

— Направил го е вече? — попита с най-сладък глас Алиса и се хвърли презглава в ужаса, който я очакваше.

— Да — продължи Каролайн и заекна леко заради предупредителния поглед, който Тристан й отправи с намръщено лице. — Морган ни каза, че се е оженил. За вас, мис Карингтън — тя произнесе последното изречение с огромно недоверие.

— Защо иначе ще бъда тук, в Рамсгейт Касъл, Каролайн? — попита Алиса.

Каролайн объркана се обърна към съпруга си за подкрепа.

— Сърдечни поздравления, Алиса — каза Тристан и разруши тягостното впечатление от думите на Каролайн. — Винаги съм знаел, че брат ми има чудесен вкус. От тебе ще излезе превъзходна дукеса. — Той протегна ръце да я прегърне, но спря, като забеляза корема й.

Алиса твърдо посрещна погледа му, като че ли го предизвикваше. Но Тристан се усмихна широко и й намигна палаво:

— Добра работа, скъпа моя — прошепна в ухото й.

Алиса се изчерви, но му върна усмивката, благодарна за радушния прием.

— Няма ли да поздравиш новата дукеса, Каролайн? — попита възрастната жена.

— Разбира се — съгласи се бързо Каролайн и се втурна към Алиса.

После челюстта й увисна, защото видя състоянието й, но този път се въздържа и не каза нищо. Прегърна я бързо и се върна при Тристан.

Присила също я поздрави:

— Желая ви голямо щастие — взе ръката на Алиса и я целуна по бузата.

Никой не разбра по безизразното й лице какво точно си мислеше за бременната дукеса.

След като всички седнаха, старата дукеса позвъни да донесат още чай.

Алиса се напрегна, за да измисли някоя тема, която да разчупи неловкото мълчание.

— Кажи ми, Каролайн, как е почитаемият мистър Брумел?

— Не много добре, за съжаление — бързо отговори Каролайн, благодарна за дадената й възможност да поправи нетактичността си отпреди няколко минути. — Страхувам се, че Бю бе въвлечен в ужасен скандал с регента през юли.

— Така ли?

— Да — оживи се Каролайн. — Бю и няколко негови приятели лорд Алвънли, сър Хенри Милдмей и Хенри Пиеръпойнт спечелили голяма сума пари у Уайтайтър. Решили да отпразнуват събитието с бал в Аргойл. Регентът не разговарял с тях от известно време, но четиримата сметнали, че ще е проява на лошо възпитание, ако не го поканят. — Каролайн спря, колкото да си поеме дъх, и продължи. — Когато регентът пристигнал, четиримата домакини на бала стояли на входа и посрещали гостите. Регентът поздравил само Алвънли и Пиеръпойнт, като пренебрегнал другите двама.

— О, Господи! — възкликна мисис Глиндън.

— И затова Бю решил да действа — каза Каролайн с драматичен тон. — „Алвънли, извикал Бю силно и ясно, кой е дебелият ти приятел?“

Мисис Глиндън въздъхна ужасено.

— Наистина ли е нарекъл регента дебел?

— Със сигурност — потвърди Каролайн. — Нищо не би могло да разгневи регента повече от това. Негова светлост е толкова суетен относно големия си корем.

— Чухме вече достатъчно за Брумел и неговите постоянни скандали с регента, Каролайн — каза Присила.

Старата дукеса кимна в знак на съгласие и се обърна към Тристан.

— Защо Морган не се върна с вас днес, Тристан? Каза ли ти кога възнамерява да си дойде?

— Очаквам го вечерта — отговори внукът й. — Има среща с нашия архитект, мистър Уолш, днес. Мисля, че с това работата му в Лондон приключва. А, между другото, той ти изпрати писмо, Алиса. — Тристан извади от джоба си плик и й го подаде.

— Благодаря, Тристан.

— Ако дамите ме извинят, ще отида да се измия след днешната езда. — Тристан се изправи и се обърна към Присила. — Бърк ще ти покаже стаята, Присила. Когато пожелаеш, извикай го. Ще се видим по-късно. Хайде, скъпа!