Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Какво, по дяволите, правиш тук?

Алиса почти спря да диша и го загледа с широко отворени очи:

— Чух шум — обясни тихо тя. — И видях светлината под вратата. Простете ми, че ви обезпокоих, Ваша светлост. — Обърна се, за да излезе, но нежното докосване на ръката му я спря.

— Аз… аз счупих, без да искам, тази проклета маса, докато се опитвах да си сваля ботушите — леко заекваше дукът и тя усети мирис на бренди.

Той е пил, помисли си смутено Алиса. Какво трябваше да направи?

— Дикинсън не е ли тук, за да ти помогне?

— Изпратих го да си легне преди няколко часа — провлече Морган. — Обаче ти си будна, скъпа. Не би ли била така добра да ми помогнеш? — Той заподскача към стола и почти се хвърли на него.

Въздъхна дълбоко, прокара пръсти през разрешената си коса и разтърси крак в очакване.

— Да, разбира се — отговори Алиса и се приближи до него.

Загледа се в ботуша объркано, като въобще не знаеше как да постъпи.

Наведе се и прегърна проклетото нещо. После го затегли. То не се помръдна. Тя опита отново със същия резултат. Погледна безпомощно нагоре и видя, че очите му бяха приковани в лицето й. Той й се усмихна накриво и кръвта забуча в ушите й.

— Хванете ботуша за тока, мадам — меко разпореди Морган.

Тя го направи и най-накрая успя да придвижи малко ботуша, но все още й бе невъзможно да го събуе. Пусна крака му на земята, разочарована от неуспеха, и сложи ръце на хълбоците си.

— А сега? — попита със зачервено от напрежението лице.

Морган отпи голяма глътка бренди и седна с изправено тяло на стола.

— Обърни се с гръб към мен и яхни крака ми. Точно така. Сега хвани здраво тока, здраво, и дърпай силно.

Алиса издаде негодуващ писък, като усети другият му крак да се впива в задните й части, но сграбчи ботуша. Като по чудо успя да се справи и го погледна триумфално.

— От теб ще излезе чудесен камериер, скъпа — дрезгаво измърмори дукът и се изправи. — Ще трябва да кажа на Дикинсън, че вече нямам нужда от него.

Те се засмяха, но Морган се сепна, като я разгледа по-подробно — косата й се спускаше свободно по гърба, очите й блестяха весело, бузите й горяха. Нощницата й, макар и от обикновен памучен плат и с високо деколте, беше почти прозрачна, защото жената стоеше пред пламъците на камината. „Тя въобще не съзнава колко е красива“ — помисли си той очарован и за момент забрави за бременността й. Наведе се и я целуна.

Алиса видя проблясъка в погледа му и веднага се приближи. Как копнееше за прегръдката му! Усети ръката му на бузата си, нежната целувка на устните. После той стана по-настойчив и тя открехна леко уста, като се наслаждаваше на търсещия му език. Ръцете й се плъзнаха по широките гърди, тялото й се прилепи към неговото.

Морган с обич погали меките вълни на косата й и зарови лице в трапчинката на врата й. Усети напиращите зърна под нощницата и изръмжа от удоволствие.

Не можеше да потиска желанието и внимателно се освободи от прегръдката й. Успя да поуспокои дишането си и каза твърдо.

— Трябва да сте вече в леглото, мадам!

— О, да, Морган! — С готовност се съгласи тя, като се радваше на гледката на силното му мъжко тяло.

После се отправи към леглото в центъра на стаята, пръстите й бързо се справиха с множеството малки копчета на нощницата.

— Във вашето легло, мадам! — Гласът му прозвуча студено и грубо в ушите й и тя се обърна удивена към него.

Постоя така, сякаш вкопана в пода, с пламтящи бузи и сведени очи. Жестокото отхвърляне на любовта й нарани цялото й същество.

Алиса се втурна да бяга, като се надяваше, че ще удържи сълзите си. Затръшна вратата между стаите им и се облегна на нея, за да успокои яростта и срама, бушуващи в душата й.

Никога не я бяха подлагали на подобно унижение. Отказът му да се любят я зашемети и тя разбра, че мечтите й за брак, пълен с любов и разбирателство, са разбити напълно. Тя потърси ключа и решително го превъртя в ключалката.

Морган чу резкия звук и усети болка и съжаление дълбоко в душата си. Вбесен, той се обърна и срита ботушите на пода. Пресегна се автоматично към полупразната бутилка бренди, но после се въздържа. Това нямаше да се случи, ако бе трезвен, каза си той. Но Алиса бе толкова всеотдайна и страстна, че той не издържа на изкушението.

А сега и двамата страдаха.

Дукът се надяваше да поговори с Алиса на другия ден, но дойде съобщение от лорд Касълриг, който го викаше в Лондон незабавно. Не успя да намери време, за да й каже довиждане насаме, защото тя закусваше с баба му, когато получи известието.