Морган спря каретата пред главния вход и Алиса повдигна глава, за да разгледа гравюрата на могъщата лъвска глава над входната врата.
— Фамилният герб на баба ми — обясни Морган. — Тристан и аз подозираме, че това е наградата й за голямото търпение към дядо ми.
Алиса нямаше много време да размисля върху думите му, защото се появиха слуги, облечени в пурпурночервени ливреи, обточени със златни кантове, за да им помогнат при слизането. След тях бързо изникна официално облечен мъж, когото Морган представи като Бърк, иконом на замъка.
— За мен е чест, Ваша светлост — поклони се той церемониално към Алиса. — Всички останахме много доволни, когато Негова светлост ни съобщи, че води новата дукеса на Гилингам.
Алиса се усмихна на поздрава, като не знаеше какво да направи. Беше ли прието една дукеса да се ръкува с иконом, когато й го представяха за пръв път? Не й остана много време да разсъждава, тъй като Морган я хвана за лакътя и я поведе през големите, богато инкрустирани врати. Влязоха в огромното входно фоайе.
Алиса се смая, като видя какво я очакваше — подредените покрай стените слуги бяха облечени в различни униформи, които ясно показваха службата им в домакинството. Те стояха изправени в почти военна стойка, с безизразни лица, въпреки че всички я наблюдаваха в очакване.
— Бих желал да ви представя персонала — започна Бърк, но спря по средата на изречението, когато забеляза, че е бременна.
Младата жена бе впечатлена от начина, по който той успя да се овладее, като само леко заекна, докато я запознаваше с икономката, мисис Кийнли.
Алиса задържа ръката й с грациозен жест.
— Бих желала да се запозная с всекиго поотделно, мисис Кийнли — помоли тя с достойнство.
По дяволите етиката, каза си Алиса. Щеше да им даде достатъчно материал за клюки и подигравки. Отне й повече от час да поздрави всички слуги и Морган наблюдаваше с нарастващо удивление как те един по един се предаваха пред тихото й достойнство. Когато всичко свърши, Алиса бе успяла да ги впечатли. Морган се почувства изключително горд.
— Старата дукеса ви очаква в салона за гости, Ваша светлост — прошепна му Бърк, когато Алиса приключи.
— Много добре, Бърк. Отиваме там веднага.
Алиса се усмихна триумфално на Морган. Чувстваше се щастлива след малката си победа.
— Хайде, ела, скъпа — помоли я Морган. — Има още един човек, когото бих искал да ти представя. — Той потрепери от болка и вина, когато тя доверчиво се подчини.
После почука леко на вратата.
Алиса влезе в стаята съвсем неподготвена за срещата, все още под впечатлението от представянето на персонала. Спря внезапно, когато забеляза дребната, възрастна жена, седнала на малкото канапе. Морган я остави, пресече стаята и се наведе, за да целуне бузата на старата дама. Алиса усети почти физически обичта, изписана на красивото му лице, и разбра веднага пред кого стои. Младата жена почувства как паниката сграбчва сърцето й и инстинктивно прикри корема си с ръце, несигурна за реакцията, която я очакваше.
След малко Морган се обърна към Алиса. Отиде до нея, прегърна я и я поведе към дукесата.
— Мила моя — каза старата жена, изправи се и взе ръката й. — Колко е хубаво, че най-накрая се срещаме.
Алиса бе облекчена от любезността и вниманието, които й засвидетелстваха. Дукесата я гледаше право в лицето, сякаш въобще не я интересуваше напредналата бременност на жената. Алиса се опита да се поклони несръчно, но веднага я спряха.
— Няма нужда от подобни формалности, Алиса — настоя старата дукеса. — Та ние сме едно семейство. Хайде, седни и си почини. Трябва да си уморена от пътуването.
Алиса не можеше да повярва, че не чу никакви обвинения от възрастната жена, и се поуспокои, въпреки че все още бе много напрегната. Тя не знаеше, че дукесата е в замъка. Седна на малкото канапе и се сепна, когато Морган се настани необичайно близо до нея. Старата дукеса предпочете малък изящен стол от дясната страна на внука си.
Изчакаха да поднесат чая.
Стомахът на Алиса се обади при вида на вкусната храна и Морган се засмя:
— По-добре донесете още един поднос със сандвичи и сладки, Бърк. Новата дукеса има вълчи апетит.
Алиса го изгледа ужасено, после се съвзе:
— Благодарение на вас, сър, ям за двама — изсъска тя към мъжа си достатъчно тихо, за да не я чуят слугите.
Но старата дукеса долови думите и дискретно се изкашля в шепи, за да прикрие усмивката си.
— Морган, не бива да дразниш така жена си — поучително каза тя, като тайно бе очарована от поведението му.
Читать дальше