Ейдриън Басо - Интимно предателство

Усещаше напрежението между двамата млади, но тук имаше и нещо повече, скрито под повърхността. И възрастната жена искрено се помоли този необичаен брак да има успех. Предния ден бе повече от шокирана, когато получи известието на внука си, че се е оженил, че съпругата му е бременна и че пристигат в Рамсгейт Касъл. Имаше много въпроси към Морган, но се надяваше сама да си състави мнение за жена му още в първите мигове на запознанството им.

— Ще ни окажеш ли честта, Алиса? — учтиво попита тя, като посочи с глава към подноса за чай. — Пия моя със сметана и една лъжица захар.

Алиса кимна и се приближи до махагоновата масичка, върху която прислужникът бе поставил тежкия сребърен сервиз. Ръката й леко трепна, докато подаваше на възрастната дукеса пълната чаша. После наля на Морган и накрая на себе си. Старата жена остана доволна, когато забеляза, че младата снаха приготви чая на внука й според вкуса му, без да задава въпроси. След това напълни и поднесе чиния със сандвичи на съпруга си.

— Морган ми каза, че сте от фамилията Карингтън, скъпа. Познавах родителите ви — и баща ви, и майка ви.

Сърцето на Алиса подскочи при тези думи.

— Да — продължи дукесата. — Мисля, че майка ви беше очарователна жена.

— Никога не съм я виждала — обясни Алиса, благодарна, че не споменаха баща й. — Майка ми е починала още когато съм била бебе.

— Да, знам. Как се чувства баща ви?

Морган се намеси, преди Алиса да успее да отговори:

— Алиса доскоро бе в траур заради баща си, който ни напусна тази пролет. Мисля, че ти споменах. — Той се вгледа предупредително в очите на баба си.

Тя му се усмихна в отговор, изключително доволна от желанието му да защити жена си.

— Може би си ми казал, Морган. Трябва да съм забравила. На моята възраст какво друго би могъл да очакваш?

Морган се намръщи при тази забележка. Какво си мислеше, че прави баба му? Та тя знаеше историята на семейство Карингтън повече от добре. А и никога не забравяше. Той отново й отправи многозначителен поглед, което явно й достави огромно удоволствие.

Алиса наблюдаваше изражението им, докато си разменяха реплики, и бе доволна, че вече не е обект на внимание. Въобще не се чувстваше обидена от въпросите на дукесата и бе приятно изненадана от любезността, проявена към нея. Особено при обстоятелства, които далеч надхвърляха обичайните.

— Радвам се, че Морган реши да дойдете в Рамсгейт Касъл — отбеляза дукесата. — Тук винаги съм се чувствала отлично. — Жената спря, като че ли едва сега й хрумна някаква мисъл. — Надявам се, че няма да имате нищо против моето присъствие в замъка, Алиса?

— О, не, Ваша светлост — бързо отговори Алиса. — Честно казано, ще бъда много благодарна, ако останете.

Дукесата кимна одобрително при този искрен отговор. Въпреки странната и бърза венчавката не остана разочарована от избора на Морган. Може и да е сполучил този път, помисли си тя.

— Вземи си още един сандвич, Алиса — настоя старата жена. — И опитай от тези кифлички, чудесни са. Обещавам ти, че ако внукът ми реши да прави още намеци относно апетита ти, ще го сритам по пищяла.

Алиса се засмя тихо и погледна към дука. Той й отвърна с нежна усмивка и сърцето й радостно затуптя.

— Благодаря — прошепна тя с очи, приковани в красивото му лице, и си взе от кифличките.

После развълнувано сведе поглед.

— Трябва да си починеш, скъпа — предложи Морган, след като приключиха с храната. — Сигурно си много изморена.

— Напълно съм съгласна — веднага го подкрепи дукесата. — Наистина изглеждаш нервна, детето ми. Ще наредя на Бърк да ти сервират вечерята в твоя апартамент. Младоженците се нуждаят от уединение. Морган ще те придружи до стаите ти.

И тримата станаха едновременно. Старата дукеса я прегърна и прошепна в ухото й:

— Впечатлена съм от мъдрия избор на Морган. Желая ти голямо щастие, Алиса.

Младата жена отвърна на прегръдката и усети сълзите отново да напират в гърлото й при тази неочаквана топлота. Беше толкова благодарна да открие съюзник в лицето на дукесата. С времето може би щяха да станат приятелки. Алиса се облегна на ръката, която Морган й предложи, и двамата излязоха от стаята.

— Това вероятно е най-дългото стълбище, което някога съм виждала — изкоментира тя, докато бавно напредваха към горния етаж.

По стените се редуваха портрети на благородници, свързани с миналото на фамилията. Когато най-сетне се изкачиха, тя видя, че множество свещи хвърляха мека светлина в дългия коридор, застлан с дебел ориенталски килим.