Ейдриън Басо - Интимно предателство

Алиса беше върху него, обвила с ръце врата му. Настръхналите зърна на гърдите й с цвят на сметана докосваха кожата му през тънката материя на нощницата, вдигната високо над кръста й. Жената бе възхитително гола и възбуждаща. Краката й бяха леко разтворени и ръката му бе високо между бедрата й. Морган си помисли, че всеки момент ще експлодира от желание. Страстта го лиши от разум и ръката му навлезе още по-навътре в топлата плът.

Тя въздъхна отново и се надигна срещу него. Морган обхвана гърдите й със свободната си ръка, после я притисна по гръб в леглото. Прокара пръсти по дължината на нежното тяло, но спря веднага щом усети издутината в корема й. Изправи се рязко в леглото и оправи нощницата й. Трябваше да се овладее, но Алиса промърмори нещо в съня си и инстинктивно се примъкна пак до него.

— Стига, моето момиче — дрезгаво прошепна той, оправи завивките и плътно я загърна с одеялото. — Ще чакам, докато разбера, че е безопасно за бебето.

След като се увери, че Алиса спи дълбоко, дукът стана и с облекчение видя, че се зазоряваше. Наметна робата си и се приближи до студената камина. Запали огъня и се настани в същия стол, в който Алиса го бе очаквала предната вечер. Съвсем разсънен, мъжът се пресегна и взе томчето на Шекспир. След като прочете една и съща строфа няколко пъти, без да успее да се съсредоточи, той се отказа. Облегна глава на тапицираната повърхност и заспа.

Когато Алиса се събуди няколко часа по-късно, видя, че е съвсем сама в стаята. Тя се вгледа в празната половина на леглото, като се чудеше дали Морган е спал там през нощта. Различи отпечатъка от главата му върху възглавницата и нежно прокара ръка по мястото. Усети еротичните видения отново да изпълват съзнанието й — Морган я милваше, целуваше… Тръсна силно глава, за да прогони образите, и в този момент някой силно почука на вратата.

— О, добре, будна си — каза Мейвис с усмивка. Постави на масата поднос със закуска — препечен хляб, пресни плодове и кана горещ шоколад.

— Негова светлост ми нареди да не те будя, но аз реших, че вече е късно и имаш нужда от помощта ми — тя хитро се усмихна. — Разбира се, той ми каза, че се нуждаеш от почивка. Предполагам, че не си спала много тази нощ.

Алиса се изчерви, прииска й се да се завие презглава. Ако само Мейвис знаеше истината…

— Каза ли ти в колко часа иска да тръгнем? — попита тя, докато отчупваше парче хляб.

— Не. Само, че пътуването не е дълго, но все пак се надява да потеглите преди обед. Мисля, че ще чака, докато се приготвиш. Много е разумен, не мислиш ли?

— Мм… това със сигурност е най-точното описание на моя съпруг — със саркастичен тон изкоментира Алиса.

Тя остави празния поднос на постелята до себе си.

— Хайде, покажи ми какъв костюм си ми приготвила за пътуването, Мейвис. Не трябва да караме добрия дук да чака, нали?

Час по-късно тя се появи в дневната и прекъсна закуската му. Малката маса бе обсипана с документи от папките, които му бе дала, и дукът разсеяно дъвчеше, докато проучваше всеки лист.

Алиса прочисти гърлото си, за да привлече вниманието му.

Морган скочи и с удовлетворение видя, че тя бе облечена за пътуване. Недоспиването го правеше нервен и той нямаше никакво желание за спор, ако жена му бе променила решението си.

— Добро утро — нежно поздрави Морган и посочи стола до себе си. — Закуси ли вече?

— Мейвис ми донесе малко препечен хляб — отговори Алиса, като гледаше с копнеж храната върху масата.

Морган се усмихна, бързо събра документите и позвъни на Пъркинс.

— Дукесата е вече готова за закуската си, Пъркинс. И, моля те, донеси още една кана прясно кафе.

Алиса седна и сведе поглед. Морган забеляза, че тя нервно въртеше венчалния пръстен около пръста си.

— Добре ли спа? — попита тя.

Дукът повдигна вежди при този въпрос. Искаше му се да й отговори, че въобще не е спал. Тялото още ме боли от усилията да сдържа желанието си към теб. Вместо това той излъга:

— Много добре, благодаря. А ти, скъпа?

— Направо чудесно — отговори Алиса с треперещ глас.

„С изключение на най-еротичния сън, който някога съм сънувала“ — мислено добави тя.

И двамата въздъхнаха с облекчение, когато се появи Пъркинс с голям поднос храна. Алиса с удоволствие хапваше от чудесната закуска, докато Морган удивено я наблюдаваше как поглъща хапка след хапка. Тя вдигна глава чак след като свърши и последното яйце и тогава забеляза погледа му. Смутено постави вилицата в чинията.

— Предполагам, че съм била по-гладна, отколкото си мислех — каза тя и бузите й поруменяха.